Жестокият цар
Имало едно време едно далечно царство. Там всичко било приказно. Самият дворец бил построен от разноцветни диаманти и всичко светело от красота. Но това разкривало краля.. Той бил алчен за богатство. Събирал високи данъци и затова бил толкова богат. Живеел с мисълта, че само той съществува и само той е важен. Да, той бил наистина жесток. Дори не виждал дъщерите си покрай всичко блестящо.
На определената дата част от прислугите на царя ходели да събират данъци. Сред събиращите данъци била и дъщеря му.
Ето, че отново настъпила тази дата. Всички селяни били тъжни.. Царят им взимал всичко.. Оставял ги гладни... А те работели за него цял месец.
Не била настъпила зимата все още, но духало силен вятър и снежни прашинки се сипели от небето. Езерото във двореца било покрито с тънка кора лед. Това доказвало студа. Царят гледал през прозореца. Гледал и не осъзнавал колко красива и вълшебна е гледката. Не осъзнавал колко хора наранява. Снегът започна да се сипе на парцали. Всичко беше снежно бяло. Повечето деца бяха излезли навън и играеха на снега. Възрастните разговаряха за настъпващата, след месец и половина, Коледа.
Но на едно място край двореца живеел един старец. Той бил болен. Нямак какво да даде на събиращите данъци. Нямал какво да даде освен живота си. Но как би могъл да работи.?.. Той бил много болен. Няколко пъти е ходил да моли царя да му даде лекарства, но без ефект. Не е могъл да промени царя. При последната им среща му разказал една приказка: "Имало едно време един старец. Той нямал с какво да си купи хляба. Но по това време живял добър и разумен цар. Той обичал народа си и го правел щастлив. И ето, че един ден стареца се разболял. Но се решил и отишъл при царя. Той го приветствал и му помогнал да се излекува. Бил добър към стареца. И към целия му народ!" С тази приказка се опитал да вразуми царя, но нищо. Той дори не се замислил, не се разкаял заради жестокостта си. Дошли събирачите на данъци. Потропали на вратата.. един път, два пъти. Но в размисли старецът не ги чул. Малко след това те сами си отворили вратата и влязли. Обстановката не била никак блестяща. Била пълната противоположност на двореца. Стареца видял кой е на посещение.. Единственото му посещение за месеца. Никой не идвал в къщата му. Поискали данъците от стареца, но той нямал какво да даде. Завели го в двореца... при царя.
- Само ти не си дал традиционните данъци.. От цял народ! - казал ядосано царят
- Нямам какво да дам. Освен живота си! Но и той не струва. Болен съм. Скоро ще умра от и от глад. Имайте.. - започнал старецът, но царят го прекъснал
- Не заслужаваш да живееш, щом не знаеш кой е най-висшия тук! И във целия свят! - казал надменно царят.
- Някой ден ще разбереш, че не всичко си ти. Че има и други важни неща. Че има и по-красиви неща от двореца ти. Че има и по ценно от богатството... - това били последните думи на стареца преди да си тръгне от двореца.
И все пак царят го оставил да си върви. Но старецът не успял да издържи до другия месец. Умрял от глад.
След няколко години царят се сетил за стареца. Сетил се за думите му "Някой ден ще разбереш...".. Разкаял се. Разбрал, че старецът е бил прав. Попитал прислугата за стареца. Възнамерявал да отиде и да му се извини. Но вече било късно. Много късно...
На 25. 01. 2010 г. се помести нова публикация във вестник "Труд" - рубриката "Млада муза". Творбата се казва "Жестокият цар". Авторът на приказката е Теодора Венчева от 6В клас.
