Страната на приказните герои - приказка

Един ден, както се разхождах в парка, и изведнъж видях странна светлина в небето, която се спускаше в небето. След малко тя спря до едно дърво и аз изтичах до него. Неочаквано паднах в дупка и се спуснах надолу. Озовах се на странно място. Всичко беше толкова красиво. Имаше големи поляни осеяни с цветя. Всичко беше като една вълшебна приказка. Изневиделица се появи Пепеляшка и ме попита:
- Коя си ти? Какво правиш тук?
- Аз съм Веси. Както се разхождах из парка изведнъж дойдох тук.
- Сигурно не ме познаваш. Аз см Пепеляшка. Ти си в Геройландия.
- Да знам, чела съм за теб.
Казах и аз, но тя май нищо не разбра. Хвана ме за ръка и ми каза:
- Искаш ли да дойдеш в моя дворец? Днес там ще има бал и аз излязох да купя някои неща.
- С удоволствие- отвърнах аз и тръгнахме.
По пътя минахме през двореца на Снежанка и през къщичката на Седемте джуджета. След малко пред нас се изправи голям дворец, в който влязохме през странна врата, която се движеше. Имаше огромни зелени поляни обсипани с цветя и големи дървета. Имаше кладенец и фонтан, от който бликаше бистра вода и по него бяха кацнали птички, които пееха. Двете с Пепеляшка минахме по камениста пътечка и се озовахме вътре. Всички придворни се бяха разтичали на различни страни, защото приготвяха бала. Пепеляшка ми каза:
- Извинявай, за тази суматоха, но така е преди бал!
Искаш ли да отидем в залата за обед и да похапнем?
- Да, разбира се.
Когато седнахме на масата, една много учтива дама ни поднесе вкусни гозби. След като се нахранихме си поговорихме и стана време за грандиозния бал. Отвсякъде започнаха да идват различни приказни герои. На бала беше много забавно. Дойдоха всички принцеси и принцове. Когато балът свърши, поисках да си отида, но никой не можеше да ме заведе вкъщи. Пепеляшка каза:
- Сетих се. Ще кажа на Мери Попинз да ти даде на заем книгата си, за да можеш да отидеш с нея до поляната, на която се срещнахме. Там ти ще влезеш в дупката до дървото и ще си отидеш у вас. Съгласих се и извикахме Мери Попинз тя с удоволствие ми даде книгата си. Неочаквано някой ме грабна и ме сложи върху вълшебната книга. Това беше Аладин. Книгата полетя и аз се озовах до дървото. Прибрах се вкъщи и никога не забравих Геройландия.

Веселина Халачева - VI г клас