Планината винаги ме е привличала с омайните си картини: цветни поляни, уханни билки, бистри потоци, прохлада и свежест, син простор над планинските върхове. Затова радостта ми бе неописуема, когато в неделния ден се озовахме в дебрите на Родопите. След продължителното изкачване се намерихме на красива поляна, където спряхме да починем.
Аз и приятелката ми се отделихме от групата, за да търсим изворна вода.
Спирахме пред ароматни билки, малки и обагрени с червено гъбки ни примамваха. Аз ги берях в радост и ги редях в кошничката си. Приятелката ми, ентусиазирана от доброто попадение - изобилие от гъби, извика:
- Хайде да изпечем няколко гъби и да си хапнем!
Изкушението беше твърде голямо и аз приех. След малко драснахме клечка кибрит върху струпаните съчки. Нанизахме няколко гъби на заострена пръчка и аз я завъртях над пламтящия огън. Още неизстинали, няколко гъбки се намериха в ръката на приятелката ми. Малко след това тя се присви от болки в стомаха. Прибледня и се строполи на земята. Какво да правя? Бяхме сами. Аз се суетях около нея, но бях безсилна пред страданието й. Трескаво търсех изход. Наясно бях, че се е натровила от гъбите. В безизходицата ми мина спасителната мисъл да потърся помощ чрез телефон 112.
Трескаво натиснах бутоните с цифрите и когато чух глас отсреща, бързо съобщих за тревожната ситуация. Дежурната телефонистка ме попита къде се намираме и каза да чакаме помощ, защото веднага изпраща специализиран екип.
Напрежението ми обаче не спадаше - аз бях при губещата съзнание моя приятелка и тръпнех в тревога. Минутите ми изглеждаха часове. Облекчението ми дойде с пристигането на медицински екип. Опитни професионалисти, те веднага се погрижиха за приятелката ми.
Никога няма да забравя това премеждие. Човек трябва да внимава и да предвижда последствията от всяко свое действие. Придобитият опит е най- добрият учител на човека.
Аз и приятелката ми се отделихме от групата, за да търсим изворна вода.
Спирахме пред ароматни билки, малки и обагрени с червено гъбки ни примамваха. Аз ги берях в радост и ги редях в кошничката си. Приятелката ми, ентусиазирана от доброто попадение - изобилие от гъби, извика:
- Хайде да изпечем няколко гъби и да си хапнем!
Изкушението беше твърде голямо и аз приех. След малко драснахме клечка кибрит върху струпаните съчки. Нанизахме няколко гъби на заострена пръчка и аз я завъртях над пламтящия огън. Още неизстинали, няколко гъбки се намериха в ръката на приятелката ми. Малко след това тя се присви от болки в стомаха. Прибледня и се строполи на земята. Какво да правя? Бяхме сами. Аз се суетях около нея, но бях безсилна пред страданието й. Трескаво търсех изход. Наясно бях, че се е натровила от гъбите. В безизходицата ми мина спасителната мисъл да потърся помощ чрез телефон 112.
Трескаво натиснах бутоните с цифрите и когато чух глас отсреща, бързо съобщих за тревожната ситуация. Дежурната телефонистка ме попита къде се намираме и каза да чакаме помощ, защото веднага изпраща специализиран екип.
Напрежението ми обаче не спадаше - аз бях при губещата съзнание моя приятелка и тръпнех в тревога. Минутите ми изглеждаха часове. Облекчението ми дойде с пристигането на медицински екип. Опитни професионалисти, те веднага се погрижиха за приятелката ми.
Никога няма да забравя това премеждие. Човек трябва да внимава и да предвижда последствията от всяко свое действие. Придобитият опит е най- добрият учител на човека.
Лора Попова - 6 в клас
Спечелило втора награда в националния конкурс “Телефон 112 - Моят SOS номер” през месец декември 2009г
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, пишете коментарите на кирилица