26.04.10 г.
Екскурзия до София
На 24 Април 6 в и ученеци от 7-ми клас видяхме забележителности в гр. София. Посетихме Националния исторически музей, създаден през 1973 г. Там се съхраняват над 650 хиляди паметници на културата и е един от най-големите исторически музей на Балканите. Останахме впечатлени от историческите ценности на видни владетели, както и от честта да усещаме тежестта на владетелската корона, макар и за няколко мига. Друга историческа забележителност, която посетихме беше Боянската църва. Този паметник е включен в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979г. Състои се от три части. Първата част е построена през XI в., втората - XIII в. и третата - през XIX в. Наблюдавахме и сравнихме стенописите от XI и XIII век. Открихме големи разлики в развитието на това изкуство. Последната и най-интересната забележителност, която посетихме, беше Зоопаркът. Разполагахме с около 2 часа да видим на живо безброй различни животни, някои от тях напълно непознати за нас. Всяко едно животно, било то голямо, колкото мечка, или малка птичка, ни достави много емоции - радост, любопитство.
Всички останахме доволни от екскурзията до София и се надяваме скоро да посетим още по-интересни забележителности.
Всички останахме доволни от екскурзията до София и се надяваме скоро да посетим още по-интересни забележителности.
22.04.10 г.
Гората
Един ден Кати и Мими решили да се разходят. Дълго мислели къде и решили да отидат в гората. Двете се хванали за ръка и тръгнали. След малко стигнали една полянка до реката. Седнали и започнали да си говорят. Поиграли си, набрали букети за майките си и решили да отидат по-навътре в гората. Те не се притеснявали, чеможе да се изгубят, защото Кати си носела телефона. Тръгнали и не след дълго се озовали сред горски пожар. Някой бил запалил цигара, а след това я хвърлил. Момичетата много обичали природата, но не знаели как да изгасят пожара. Мими се сетила за училище, когато са им говорили зателефон 112. Кати извадила телефона си и набрала номер 112. След малко дошла пожарна и изгасила пожара. Имало много нанесени щети, но Кати и Мими знаели, че са спасили гората. Те знаели, че са направили добро дело и много се гордеели със себе си, защото са спасили всички растения и животни в гората.
Веселина Халачева от 6 г клас
С този разказ Весето се класира на второ място в конкурса "Моята гора", проведен от Регионалната дирекция по горите и получи предметна награда.
Един ден в страната на чудесата
Ако имах вълшебна пръчица бих си пожелала да мога за един ден да се пренеса в страната на чудесата. И ето какво ми се случи:
Един ден си играех с моето коте на поляната пред дома ми и изведнъж то съзря една пръчица, която много приличаше на истинска вълшебна пръчка. Аз я вдигнах от земята, размахах я и изведнъж се отвори разнообразен на цветове портал и ме засмука заедно с тотето ми Лъвче. В този момент ние се озовахме на една приказна поляна. Там имаше толкова красиви цветя, че аз не се сдържах и направих един букет. Когато отидохме по-напред стигнахме до едно малко селце. Там всички хора си вършеха работата, едни секат дърва, друти почистват градините, трети готвят. Почукахме на една врата, за да попитаме дали може да пренощуваме при тях, а те ни затвориха вратата и не ни приеха. Така се случи още поне на 4-5 къщи. Никой не желаеше да ни приюти, но в последен миг на надежда един стар човек ни отвори врата и попита: "Какво се луташ само, момиче?" Тогава аз му отговорих, че търсим къде да пренощуваме и той ни каза да влезем, да се стоплим. На другия ден добрият дядо ме помоли да отида да му взема мляко, но да не се отдалечавам от селцето. Аз не го послушах, а отидох в гората. Казах си, ако не влизам навътре, няма да ми се случи нищо лошо, но се увлякох и когато се стъмни ние бяхме сами в тъмните дебри на гората. Тогава нещо изрева, аз много се уплаших и побягнах още по-навътре. Пред мен се изправи един гигантски дракон с шипове на гърба и остри като бръснач зъби. За него аз изглеждах като мравчица, а той ми изглеждаше доста гладен. Драконът се канеше да ме излапа, когато изневиделица се появи един принц с неговата армия. Те бяха излезли на лов и за мой късмет ме бяха видели. Принцът извади меча си, проница дракона и той се сгромоляса на земята. Аз благодарих на принца, а той ми предложи да ме заведе до селото. Приех с удоволствие. В този миг магията се развали и аз бях отново вкъщи. И така тази случка винаги ще я помня. Ще помня, че трябва да се вслушваме в съветите на по-възрастните хора.
Ако притежавах такава вълшебна пръчица, бих направила така, че хората да бъдат по-добри и милосърдни.
Един ден си играех с моето коте на поляната пред дома ми и изведнъж то съзря една пръчица, която много приличаше на истинска вълшебна пръчка. Аз я вдигнах от земята, размахах я и изведнъж се отвори разнообразен на цветове портал и ме засмука заедно с тотето ми Лъвче. В този момент ние се озовахме на една приказна поляна. Там имаше толкова красиви цветя, че аз не се сдържах и направих един букет. Когато отидохме по-напред стигнахме до едно малко селце. Там всички хора си вършеха работата, едни секат дърва, друти почистват градините, трети готвят. Почукахме на една врата, за да попитаме дали може да пренощуваме при тях, а те ни затвориха вратата и не ни приеха. Така се случи още поне на 4-5 къщи. Никой не желаеше да ни приюти, но в последен миг на надежда един стар човек ни отвори врата и попита: "Какво се луташ само, момиче?" Тогава аз му отговорих, че търсим къде да пренощуваме и той ни каза да влезем, да се стоплим. На другия ден добрият дядо ме помоли да отида да му взема мляко, но да не се отдалечавам от селцето. Аз не го послушах, а отидох в гората. Казах си, ако не влизам навътре, няма да ми се случи нищо лошо, но се увлякох и когато се стъмни ние бяхме сами в тъмните дебри на гората. Тогава нещо изрева, аз много се уплаших и побягнах още по-навътре. Пред мен се изправи един гигантски дракон с шипове на гърба и остри като бръснач зъби. За него аз изглеждах като мравчица, а той ми изглеждаше доста гладен. Драконът се канеше да ме излапа, когато изневиделица се появи един принц с неговата армия. Те бяха излезли на лов и за мой късмет ме бяха видели. Принцът извади меча си, проница дракона и той се сгромоляса на земята. Аз благодарих на принца, а той ми предложи да ме заведе до селото. Приех с удоволствие. В този миг магията се развали и аз бях отново вкъщи. И така тази случка винаги ще я помня. Ще помня, че трябва да се вслушваме в съветите на по-възрастните хора.
Ако притежавах такава вълшебна пръчица, бих направила така, че хората да бъдат по-добри и милосърдни.
Виктория Тодорова от ІІІ б клас
19.04.10 г.
Похвала
Кръстан Йорданов Кръстанов - ІV б клас, получил максималния брой точки по български език и литература е класиран за национално комплексно състезание по математика, човекът и обществото, човекът и природата, английски език, БЕЛ, организирано то Съюза на началните учители. Учител на малкия победител е г-жа Мария Шушнева.
18.04.10 г.
16.04.10 г.
Нашите постижения
Седмокласниците: Йоанна Тасева от 7 а клас, близначките Даниела и Йорданка Иванови се класираха за Областен кръг на Олимпиадата по БЕЛ.
Учениците:
Учениците:
- Диана Пачева от 4 б клас
- Симеон Марков от 6 в клас
- Теодора Венчева от 6 в клас
- Йоанна Тасева от 6 а клас
- Александър Горанов от 7 б клас
- Райна Гаджева от 7 б клас се класираха за Областен кръг на Олимпиадата по математика. Успех!
14.04.10 г.
Конкурс "Моята гора"
На 8 април 2010 година от 10 часа в Регионална Дирекция по горите - Пазарджик бе награждаването на участниците в проведения конкурс "Моята гора" за детска рисунка и разказ. Първото място бе спечелено от Ралица Кайтазова, а на второ място бе Веселина Халачева от 6 г клас в раздел разказ. Росица Боева от V б клас и Натали Ангелова от 6 б клас бяха наградени за своите рисунки. Те получиха грамоти и поощрителни награди.
Ралица Веселина |
13.04.10 г.
Танцът на зимата
Наскоро сп. "Пчелица" проведе конкурса "Танцът на зимата". В него ентусиазирано се включиха ученици от VI a, VI в и VI г клас с преподавател по БЕЛ г-жа Цветана Павлова. Резултатите бяха обявени в априлския брой на списанието, а междувременно във всеки брой имаше публикувани приказки, стихотворения и разкази на наши ученици. 1-во място спечели Лора Попова от VI в клас с преподавател г-жа Цветана Павлова. Наградите са допълнение към библиотеката на ученика - най-интересните книжки от български автори.
Радваме се, че по този начин усъвършенстваме писането си!
Радваме се, че по този начин усъвършенстваме писането си!
12.04.10 г.
9.04.10 г.
Победа в състезание "Безопасност за всички"
Нашето училище се присъедини към програмата "Безопасност за всички" на Рено Нисан България
екип:
1. Трендафил Иванов Трендафилов
2. Васил Евгениев Дошков
3. Иван Матеев Неделков
от 2 а клас, с преподавател г-жа Свобода Маринова.
Отборът се класира, а награждаването е в София на 13 април 2010 г.
екип:
1. Трендафил Иванов Трендафилов
2. Васил Евгениев Дошков
3. Иван Матеев Неделков
от 2 а клас, с преподавател г-жа Свобода Маринова.
Отборът се класира, а награждаването е в София на 13 април 2010 г.
6.04.10 г.
Великденски базар в нашето училище - 31 март 2010 г.
Великденски базар в нашето училище |
Масата на 6 в клас |
- Десет стотинки - погалването.
Масата на 6 в клас |
Масата на 7 б клас |
Масата на 5 в клас |
Масата на 2 б клас - кл. ръководител г-жа Томова |
Масата на 4 б клас |
Масата на 4 б клас |
Масата на 5 а клас |
Масата на 3 б клас - кл. ръководител г-жа Спасова |
Масата на 3 а клас - кл. ръководител г-жа Маринова |
Масата на 5 а клас |
5.04.10 г.
Логическа задача за пролетната ваканция
Един човек имал кръст с диаманти. Всеки ден той ги броял от долу до горе, от долу на горе и на дясно и от долу на горе и на ляво. Диамантите все били по дванайсет. Веднъж кръстът се счупил и човека го дал на златар за поправка.
Златарят така поправил кръста, че взел два диаманта, при броенето пак били по дванайсет.
Кои два диаманта е взел?
Абонамент за:
Публикации (Atom)