Един ден в страната на чудесата

Ако имах вълшебна пръчица бих си пожелала да мога за един ден да се пренеса в страната на чудесата. И ето какво ми се случи:
Един ден си играех с моето коте на поляната пред дома ми и изведнъж то съзря една пръчица, която много приличаше на истинска вълшебна пръчка. Аз я вдигнах от земята, размахах я и изведнъж се отвори разнообразен на цветове портал и ме засмука заедно с тотето ми Лъвче. В този момент ние се озовахме на една приказна поляна. Там имаше толкова красиви цветя, че аз не се сдържах и направих един букет. Когато отидохме по-напред стигнахме до едно малко селце. Там всички хора си вършеха работата, едни секат дърва, друти почистват градините, трети готвят. Почукахме на една врата, за да попитаме дали може да пренощуваме при тях, а те ни затвориха вратата и не ни приеха. Така се случи още поне на 4-5 къщи. Никой не желаеше да ни приюти, но в последен миг на надежда един стар човек ни отвори врата и попита: "Какво се луташ само, момиче?" Тогава аз му отговорих, че търсим къде да пренощуваме и той ни каза да влезем, да се стоплим. На другия ден добрият дядо ме помоли да отида да му взема мляко, но да не се отдалечавам от селцето. Аз не го послушах, а отидох в гората. Казах си, ако не влизам навътре, няма да ми се случи нищо лошо, но се увлякох и когато се стъмни ние бяхме сами в тъмните дебри на гората. Тогава нещо изрева, аз много се уплаших и побягнах още по-навътре. Пред мен се изправи един гигантски дракон с шипове на гърба и остри като бръснач зъби. За него аз изглеждах като мравчица, а той ми изглеждаше доста гладен. Драконът се канеше да ме излапа, когато изневиделица се появи един принц с неговата армия. Те бяха излезли на лов и за мой късмет ме бяха видели. Принцът извади меча си, проница дракона и той се сгромоляса на земята. Аз благодарих на принца, а той ми предложи да ме заведе до селото. Приех с удоволствие. В този миг магията се развали и аз бях отново вкъщи. И така тази случка винаги ще я помня. Ще помня, че трябва да се вслушваме в съветите на по-възрастните хора.
Ако притежавах такава вълшебна пръчица, бих направила така, че хората да бъдат по-добри и милосърдни.

Виктория Тодорова от ІІІ б клас