През ваканцията може да опитате

Бързо и лесно може да направите слайдшоу - ето как!

Стартира нов сайт на училището - WWW.

Може да посетите новият сайт на училището на следния адрес: kliment-ohridski.com
 kliment-ohridski.com/blog/ -блога на училището, където ще намерите интересни линкове, презентации, снимки, ще научите какво се случва в училището.

А в електронното списание - kliment-ohridski.com/spisanie/, което се списва всеки месец от Цветана Павлова - учител по БЕЛ, Валерия Годжунова - начален учител, Дочка Добрева - учител по ИТ, Теодора Венчева - 7 в клас, Лора Попова - 7 в клас, Симеон Марков - 7 в клас, Йоана Ненчева - 7 а клас, Йоана Караджова - 7 г клас, Кристина Боева - 7 г клас, Ралица Кайтазова - 7 г клас и доброволни сътрудници може да прочете ученическите литературни творби.

Красивото ми училище

Стъмни се. Мама започна да ни кара да си мием зъбите и да си лягаме. Разбира се ние не искахме да го правим, а да гледаме телевиия, но имахме ли избор! Аз си легнах с огромна радост, защото знаех, че утре е празникът на училището - 25 ноември. Така се радвам на този празник и на всички други! Сгуших се в леглото и се замислих за утре. Така неусетно съм заспала и засънувах хубав в началото сън, а ще видите какъв стана той по натаък!
Беше сутрин. Слънцето се бе показало, но не цялото. Мама ме събуждаше и ми каза да ставам, за да отида на празника на училището. Аз я послушах. След сато се облякох и измих, отидох на прозореца и от там се чуваше весела музика на училищния хор, а училището беше толкова красиво, цялото накичено с цветя и украси, чисто, голямо, боядисано, ново, като истински дворец. За миг си помислих, че това не е нашето училище, защото то е с по различно игрище, форма и цветове, но как е възможно, то да се е преместило от неговото място. То започна да ме плаши! Трябваше да отида! Няма от какво да се боя, нали там са всички! Закусих и отидох. Там наистина бяха всички- мои познати, госпожи, деца, и ,като че ли те не забелязваха промяната на училището. Попитах моята приятелка Вики, а тя каза, че си е същото както преди. Тогава и аз започнах да се държа обикновено, защото наистина всичко се провеждаше, както преди.
Изведнъж някой каза високо и страшно с дебел глас: „Стига“. Всички започнаха да се оглеждат. Изведнъж забелязахме, че училището говори. Сякаш му беше писнало от песните и тържеството! Всички се изплашиха. От някъде му се появиха ръце и крака. То махна украсите от себе си и започна да ни гони. Всеки хукна на където свари. То тръгна, като мачкаше всичко по пътя си...
Аз изпищях и се събудих от този кошмар. Затичах се уплашена на терасата, но с радост видях, че там отново е моето красиво училище.

Силвия Николаева Щерева
IV в клас
г-жа Теменужка Ангелова

МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Здравейте, аз съм Анна – Мария. Моето училище е много красиво. Аз уча в „Свети Климент Охридски” и съм в ІV „а” клас. Ние сме 18 деца и сме страхотни приятели.
Госпожата ми е страхотна. Аз обичам да уча. Всички тук сме като семейство. Най – много ми харесва, че моята госпожа е искрена и добра. Има добра директорка и добри учители.
Отвън училището не е много хубаво, но аз го харесвам. Тук децата не са лоши и побойници, но се срещат такива, които не са много приятни.
Аз мисля, че моето училище е най – страхотното и добро в града. Кръстено е на много добър и щедър човек – Свети Климент Охридски.



Анна – Мария Тодорова ІV „а” клас

МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Моето училище се казва ІОУ „Свети Климент Охридски”. То се намира в Пазарджик. Училището ни е на четири етажа. Нашата класна стая е на втория етаж. Ние сме четвърти „а” клас. Госпожата ни се казва Таня Камбурова. За мен тя е най – забавната госпожа.

Стаята ни е с много цветя, а на стените ни са нарисувани зайчета, катерички, дървета, сърнички, птички и други картинки.

В момента сме осемнадесет деца.

Аз съм в това училище от началото на първи клас.

Наскоро училището ни стана на сто години. В него има два физкултурни салона, голям и малък. Аз много обичам нашето училище и не бих го заменила за друго!

Калина Николова  -ІV”а” клас

Нужна ли ни е толерантност днес?

Есето на тема „Толерантността към природата” ни беше възложено в клас от госпожа Павлова. Ние обсъждахме с какво да започнем есетата си, какви теми да засегнем. След първия прочит, ние разширихме есетата още повече и добавихме нови неща и така вече можеше да го изпратим. Целият екип събра есетата на едно място и госпожа Павлова го изпрати до конкурса. Всички бяхме доволни от добре свършената работа. А след време ни съобщиха, че двама ученици са се класирали на ІІ и ІІІ място. Награждаването бе осъществено в Община Пазарджик. Там кметът лично награди справилите се ученици:

Гергана Попова – ІІ място

Ася Лазарова – ІІІ място