Красивото ми училище

Стъмни се. Мама започна да ни кара да си мием зъбите и да си лягаме. Разбира се ние не искахме да го правим, а да гледаме телевиия, но имахме ли избор! Аз си легнах с огромна радост, защото знаех, че утре е празникът на училището - 25 ноември. Така се радвам на този празник и на всички други! Сгуших се в леглото и се замислих за утре. Така неусетно съм заспала и засънувах хубав в началото сън, а ще видите какъв стана той по натаък!
Беше сутрин. Слънцето се бе показало, но не цялото. Мама ме събуждаше и ми каза да ставам, за да отида на празника на училището. Аз я послушах. След сато се облякох и измих, отидох на прозореца и от там се чуваше весела музика на училищния хор, а училището беше толкова красиво, цялото накичено с цветя и украси, чисто, голямо, боядисано, ново, като истински дворец. За миг си помислих, че това не е нашето училище, защото то е с по различно игрище, форма и цветове, но как е възможно, то да се е преместило от неговото място. То започна да ме плаши! Трябваше да отида! Няма от какво да се боя, нали там са всички! Закусих и отидох. Там наистина бяха всички- мои познати, госпожи, деца, и ,като че ли те не забелязваха промяната на училището. Попитах моята приятелка Вики, а тя каза, че си е същото както преди. Тогава и аз започнах да се държа обикновено, защото наистина всичко се провеждаше, както преди.
Изведнъж някой каза високо и страшно с дебел глас: „Стига“. Всички започнаха да се оглеждат. Изведнъж забелязахме, че училището говори. Сякаш му беше писнало от песните и тържеството! Всички се изплашиха. От някъде му се появиха ръце и крака. То махна украсите от себе си и започна да ни гони. Всеки хукна на където свари. То тръгна, като мачкаше всичко по пътя си...
Аз изпищях и се събудих от този кошмар. Затичах се уплашена на терасата, но с радост видях, че там отново е моето красиво училище.

Силвия Николаева Щерева
IV в клас
г-жа Теменужка Ангелова