Събранието на караконджолите приключи и решението беше взето. Те ще трябва да завладеят света. Всички бяха съгласни с Владетеля с изключение на един – караконджолът – Джоджо. Но той не успя да изкаже мнението си, защото техният владетел беше много лош и жесток. Но след дълго Джоджо вече беше на тайнствената планина Михора. Там, в също така тайнствен замък, е и неговият приятел Зоро. Той беше човешко същество, което притежаваше огромна сила и мощ.
- Зоро, ти си единственият, който може да помогне. Светът е в опасност.
- Чакай, приятел! Защо нахълтваш така с гръм и трясък? Какво ти става? – попита учуден Зоро.
- Нашият господар е полудял. Иска да бъде владетел на целия свят, а аз не познавам по-жестоко същество от него. Ще стане много страшно.
- Ще измислим нещо, макар че ще е много трудно. Вие, караконджолите сте многобройни и много добре обучени бойци.
Зоро знаеше, че може да разчита на своите приятели - вампирите. Не беше нужно да ги убеждава дълго. Те нямаше да позволят на караконджолите да ги командват.
Проблемът беше в това, че вампирите нямаше да успеят в битката срущу огромната армия на караконджолите. Трябваше подкрепление. Джоджо беше спечелил върколаците на своя страна, но когато те разбраха, че и вампирите ще участват в боя, се отказаха, защото бяха врагове с тях. Нямаше как – Зоро и вампирите трябваше да се справят сами. Битката беше ожестокочена и продължителна. И когато караконджолите бяха съвсем близо до победата, върколаците решиха да помогнат. Те се помириха с вампирите в името на това светът да бъде спасен.
на Йоана Иванова Краджова
7 г клас
ОУ „Св. Климент Охридски”
публикувано в "Млада муза" през м. септември
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, пишете коментарите на кирилица