Веднъж, както си вечеряхме, видях една пръчица. Тя беше под масата. Аз я взех и казах:
„Абрака дабра, симсала грим!”, но нищо не се случи. Ето, че стана време за лягане. Сутринта, когато станах, веднага отидох в стаята на мама и тати, но тях ги нямаше! Почнах да викам! Някакъв глас идваше от кухнята. Влязох там, въпреки че треперех от страх. Що да видя! – Татко висеше от тавана, мама беше затворена в капана, а сестра ми грухтеше под юргана. Останах учудена. Първо си помислих, че е шега. Но след като минаха час-два аз разбрах, че е истина.
До нас живееше един магьосник на име Опелис. Когато ботидох при него, му разказах всичко. Той ми даде отвара от омар и щипка босилек.
С бясна скорост се върнах у нас. Всичко си беше така: Татко си висеше от тавана и си переше чорапите, мама стоеше в капана и си гризкаше сиренце, а сестра ми грухкаше под юргана. Веднага им дадох от отварата и стана чудо. Времето се върна назад. Всичко бе както преди. Ние все още вечеряхте, а пръчката беше под масата. Аз я взех и я строших на две. Метнах я в каша и оттогава не съм виждала друга такава.
За това никога не взимай неща, които не знаеш какво могата да ти причинят.
Дима Владимирова Бодурова
4 б клас
„Абрака дабра, симсала грим!”, но нищо не се случи. Ето, че стана време за лягане. Сутринта, когато станах, веднага отидох в стаята на мама и тати, но тях ги нямаше! Почнах да викам! Някакъв глас идваше от кухнята. Влязох там, въпреки че треперех от страх. Що да видя! – Татко висеше от тавана, мама беше затворена в капана, а сестра ми грухтеше под юргана. Останах учудена. Първо си помислих, че е шега. Но след като минаха час-два аз разбрах, че е истина.
До нас живееше един магьосник на име Опелис. Когато ботидох при него, му разказах всичко. Той ми даде отвара от омар и щипка босилек.
С бясна скорост се върнах у нас. Всичко си беше така: Татко си висеше от тавана и си переше чорапите, мама стоеше в капана и си гризкаше сиренце, а сестра ми грухкаше под юргана. Веднага им дадох от отварата и стана чудо. Времето се върна назад. Всичко бе както преди. Ние все още вечеряхте, а пръчката беше под масата. Аз я взех и я строших на две. Метнах я в каша и оттогава не съм виждала друга такава.
За това никога не взимай неща, които не знаеш какво могата да ти причинят.
Дима Владимирова Бодурова
4 б клас
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, пишете коментарите на кирилица