Омагьосаното ми семейство

Веднъж, докато вечеряхме, в стаята влетя магьосник. Той омагьоса семейството ми. Оттогава всичко се промени. Когато направи магията, майка ми и баща ми го последваха. След няколко дни, получих телеграма, че ако се опитам да ги спася, ще ги унищожат. Аз се възпротивих и тръгнах на път.

Първия ден се катерих по скала. Там ме нападна един дракон, който изхвърляше огнени кълбета от устата си. Хич не се изплаших, а грабнах една добре наострена пръчка и разсякох звяра на двеста малки парчета.

След един ден стигнах в едно село. Там ме помислиха за воин. Хората ми казаха, че ги е сполетяло голямо зло. В града имаше омагьосан замък. От него всеки ден пускаха животни, които опустошаваха всичко на пътя си. Тръгнах. Когато стигнах, имаше стража. Предреших се като певица. Влязох в замъка. Там злият цар Корак седеше на трона си и мислеше злини. Един от съветниците му ме видя и веднага изтича, да му каже. Той отвърна, че не е викал певица, но все пак да отида, да му попея, защото обичал песните. Когато запях с прекрасния си глас, го приспах. Тогава реших, че ще е най-подходящия момент да избия всички. Спрях да пея. Тръгнах да търся животните. Царят се събуди. Потърси ме и заповяда да ме намерят. Стражите му бързо ме откриха. Заведоха ме отново при него, а той поиска да ме хвърлят в тъмницата. Извадих пръчката и отново успях. Излязох от замъка. Хората се зарадваха, благодариха ми и ме нагостиха.

Втория ден навлязох в гората. Там ме нападна мечка-стръвница. Намерих копие, взех го и наръгах животното право в сърцето. От кожата на мечката аз си направих кожух. Смрачи се. Наблизо имаше пещера. Реших да пренощувам там. На другия ден продължих.

Най-накрая открих замъка, но и тук имаше стража. Облякох се като зла принцеса. Проникнах във втория както и в първия. Пратениците ме заведоха при царя. Той ме хареса и ме накара да унищожа родителите си преди изгрев слънце. През нощта търсих тяхната стая. Намерих я на зазоряване. Казах им да стават, че си тръгваме. Баща ми ме попита къде ще ходим. Те бяха в транс, защото магията бе много силна. Пробвах едно заклинание, което бях научила, когато ме отвлече една вещица. Да не повярваш, стана. Освободих ги. Тръгнахме към изхода, обаче без да искам, настъпих дистанционното за радиото. Събудих злия цар. Бързо извадих копието и на три удара избих всички. Върнахме се вкъщи живи и здрави. Дигнаха празненство в моя чест. Всички ядоха, пиха и се веселиха. А баща ми и до днес се хвали с моята добра постъпка.

на Велина Тряскова

І ОУ „Св. Климент Охридски”

ІV б клас