27.12.10 г.
9.12.10 г.
Стартира нов сайт на училището - WWW.
kliment-ohridski.com/blog/ -блога на училището, където ще намерите интересни линкове, презентации, снимки, ще научите какво се случва в училището.
5.12.10 г.
Красивото ми училище
Стъмни се. Мама започна да ни кара да си мием зъбите и да си лягаме. Разбира се ние не искахме да го правим, а да гледаме телевиия, но имахме ли избор! Аз си легнах с огромна радост, защото знаех, че утре е празникът на училището - 25 ноември. Така се радвам на този празник и на всички други! Сгуших се в леглото и се замислих за утре. Така неусетно съм заспала и засънувах хубав в началото сън, а ще видите какъв стана той по натаък!
Беше сутрин. Слънцето се бе показало, но не цялото. Мама ме събуждаше и ми каза да ставам, за да отида на празника на училището. Аз я послушах. След сато се облякох и измих, отидох на прозореца и от там се чуваше весела музика на училищния хор, а училището беше толкова красиво, цялото накичено с цветя и украси, чисто, голямо, боядисано, ново, като истински дворец. За миг си помислих, че това не е нашето училище, защото то е с по различно игрище, форма и цветове, но как е възможно, то да се е преместило от неговото място. То започна да ме плаши! Трябваше да отида! Няма от какво да се боя, нали там са всички! Закусих и отидох. Там наистина бяха всички- мои познати, госпожи, деца, и ,като че ли те не забелязваха промяната на училището. Попитах моята приятелка Вики, а тя каза, че си е същото както преди. Тогава и аз започнах да се държа обикновено, защото наистина всичко се провеждаше, както преди.
Изведнъж някой каза високо и страшно с дебел глас: „Стига“. Всички започнаха да се оглеждат. Изведнъж забелязахме, че училището говори. Сякаш му беше писнало от песните и тържеството! Всички се изплашиха. От някъде му се появиха ръце и крака. То махна украсите от себе си и започна да ни гони. Всеки хукна на където свари. То тръгна, като мачкаше всичко по пътя си...
Аз изпищях и се събудих от този кошмар. Затичах се уплашена на терасата, но с радост видях, че там отново е моето красиво училище.
Силвия Николаева Щерева
IV в клас
г-жа Теменужка Ангелова
Беше сутрин. Слънцето се бе показало, но не цялото. Мама ме събуждаше и ми каза да ставам, за да отида на празника на училището. Аз я послушах. След сато се облякох и измих, отидох на прозореца и от там се чуваше весела музика на училищния хор, а училището беше толкова красиво, цялото накичено с цветя и украси, чисто, голямо, боядисано, ново, като истински дворец. За миг си помислих, че това не е нашето училище, защото то е с по различно игрище, форма и цветове, но как е възможно, то да се е преместило от неговото място. То започна да ме плаши! Трябваше да отида! Няма от какво да се боя, нали там са всички! Закусих и отидох. Там наистина бяха всички- мои познати, госпожи, деца, и ,като че ли те не забелязваха промяната на училището. Попитах моята приятелка Вики, а тя каза, че си е същото както преди. Тогава и аз започнах да се държа обикновено, защото наистина всичко се провеждаше, както преди.
Изведнъж някой каза високо и страшно с дебел глас: „Стига“. Всички започнаха да се оглеждат. Изведнъж забелязахме, че училището говори. Сякаш му беше писнало от песните и тържеството! Всички се изплашиха. От някъде му се появиха ръце и крака. То махна украсите от себе си и започна да ни гони. Всеки хукна на където свари. То тръгна, като мачкаше всичко по пътя си...
Аз изпищях и се събудих от този кошмар. Затичах се уплашена на терасата, но с радост видях, че там отново е моето красиво училище.
Силвия Николаева Щерева
IV в клас
г-жа Теменужка Ангелова
МОЕТО УЧИЛИЩЕ
Здравейте, аз съм Анна – Мария. Моето училище е много красиво. Аз уча в „Свети Климент Охридски” и съм в ІV „а” клас. Ние сме 18 деца и сме страхотни приятели.
Госпожата ми е страхотна. Аз обичам да уча. Всички тук сме като семейство. Най – много ми харесва, че моята госпожа е искрена и добра. Има добра директорка и добри учители.
Отвън училището не е много хубаво, но аз го харесвам. Тук децата не са лоши и побойници, но се срещат такива, които не са много приятни.
Аз мисля, че моето училище е най – страхотното и добро в града. Кръстено е на много добър и щедър човек – Свети Климент Охридски.
Анна – Мария Тодорова ІV „а” клас
Госпожата ми е страхотна. Аз обичам да уча. Всички тук сме като семейство. Най – много ми харесва, че моята госпожа е искрена и добра. Има добра директорка и добри учители.
Отвън училището не е много хубаво, но аз го харесвам. Тук децата не са лоши и побойници, но се срещат такива, които не са много приятни.
Аз мисля, че моето училище е най – страхотното и добро в града. Кръстено е на много добър и щедър човек – Свети Климент Охридски.
Анна – Мария Тодорова ІV „а” клас
МОЕТО УЧИЛИЩЕ
Моето училище се казва ІОУ „Свети Климент Охридски”. То се намира в Пазарджик. Училището ни е на четири етажа. Нашата класна стая е на втория етаж. Ние сме четвърти „а” клас. Госпожата ни се казва Таня Камбурова. За мен тя е най – забавната госпожа.
Стаята ни е с много цветя, а на стените ни са нарисувани зайчета, катерички, дървета, сърнички, птички и други картинки.
В момента сме осемнадесет деца.
Аз съм в това училище от началото на първи клас.
Наскоро училището ни стана на сто години. В него има два физкултурни салона, голям и малък. Аз много обичам нашето училище и не бих го заменила за друго!
Калина Николова -ІV”а” клас
1.12.10 г.
Нужна ли ни е толерантност днес?
Есето на тема „Толерантността към природата” ни беше възложено в клас от госпожа Павлова. Ние обсъждахме с какво да започнем есетата си, какви теми да засегнем. След първия прочит, ние разширихме есетата още повече и добавихме нови неща и така вече можеше да го изпратим. Целият екип събра есетата на едно място и госпожа Павлова го изпрати до конкурса. Всички бяхме доволни от добре свършената работа. А след време ни съобщиха, че двама ученици са се класирали на ІІ и ІІІ място. Награждаването бе осъществено в Община Пазарджик. Там кметът лично награди справилите се ученици:
Гергана Попова – ІІ място
Ася Лазарова – ІІІ място
17.11.10 г.
Честит празник, училище!
Клименте, първоучителю!
Първи звук от звънеца
на моето южно училище!
Първо име върху
моята първа тетрадка!
6.11.10 г.
Нашата гордост
Учениците от нашето училище завоюваха 2-ро място в училищния турнир по бадминтон в гр. Пазарджик. Състава вкючваше:
Атанас Кичуков - 5а клас
Алекс Попов - 5а клас
Борислав Илиев - 5б клас
Георги Райчев - 6б клас
Красимир Кузманов - 6б клас
Йоана Ненчева - 7а клас
Таня Янева - 7а клас
Вилена Колева - 7а клас
Василена Стоименова - 7б клас
Полина Дишкова - 7б клас
Моето омагьосано семейство
Един ден, мама, тате и аз тръгнахме на екскурзия. Насочихме се към планината Родопи. Бях чувал, че там е много красиво. Пътувахме по тесен, стръмен път. Отивахме да видим Чудните мостове.
Най- накрая стигнахме. Един човек ни посочи пътеката, по която трябва да тръгнем. Слизахме, слизахме. Изведнъж- чудо. И тримата онемяхме.
Родителите ми бяха омагьосани от природното чудо.
Внезапно се подхлъзнах и извиках. И тогава магията се развали. Мама и тате се върнаха в реалността.
Иван Матеев Недеков
III a клас
Кл. ръководител: Свобода Маринова
Най- накрая стигнахме. Един човек ни посочи пътеката, по която трябва да тръгнем. Слизахме, слизахме. Изведнъж- чудо. И тримата онемяхме.
Родителите ми бяха омагьосани от природното чудо.
Внезапно се подхлъзнах и извиках. И тогава магията се развали. Мама и тате се върнаха в реалността.
Иван Матеев Недеков
III a клас
Кл. ръководител: Свобода Маринова
1.11.10 г.
29.10.10 г.
Хубава си, татковина
Българио, ти красива моя родино,
Ти прелест неземна,
ти си ми в сърцето,
ти си ми в душата!
Аз те обичам такава, каквато си.
Ти в душата ни грееш
Ти в сърцата ни пееш.
Българио, наша мила татковино!
Гергана Стоянова Кавръкова
4 б клас
Ти прелест неземна,
ти си ми в сърцето,
ти си ми в душата!
Аз те обичам такава, каквато си.
Ти в душата ни грееш
Ти в сърцата ни пееш.
Българио, наша мила татковино!
Гергана Стоянова Кавръкова
4 б клас
Хубава си, татковино
Един горещ летен ден класната ни ръководителка ми се обади по телефона и ми съобщи радостната новина, че нашият клас е спечелил екскурзия из цяла България. От вълнение, пищейки и казах, че ще дойда и затворих телефона. За минути багажът ми беше приготвен. Оставаше само да поискам разрешение от родителите си, но можеше ли да се откаже на такава гореща молба? Естествено, че не.
Ето, че дойде месец юни и трябваше да заминаваме. С треперещи от вълнение ръце взех сака и тръгнахме към училището. Там се качихме в уютен автобус. За довиждане махах със сълзи в очите, защото за първи път се отделях от къщи, а от вътре изпитвах голямо вълнение.
Посетихме най-напред Карлово, Калофер и Сопот. Видяхме родните къщи на Иван Вазов, Васил Левски и Христо Ботев, след което се поклонихме пред паметниците им. Отправихме се към Казанлък, който е център на Розовата долина и се намира в подножието на Стара планина. Посетихме: Розариума, най-голямата тракийски гробница в страната ни и музея на розата. Видяхме красиви старинни къщи с много цветя.
Нека се пренесем за малко и в нашия район. В близост се намира пещерата „Снежанка”. Тя е известна с образованията си: балетна зала, прилеп, джуджетата на Снежанка и още много чудновати фигури, създадени не от човешка ръка, а от природата. По пътя към Велинград минахме край яз. Батак. Пред нас се откри невероятна красота. Водата блестеше, сякаш е от огледало, в което се отразяват слънчевите лъчи. В далечината се виждаше малко островче. Пристигнахме във Велинград – град с мек климат и много лековити минерални извори.
Вече е десети ден от нашата екскурзия, време е за планините в нашата родина.
Рила е най-високата планина в България. Тя е известна с нейните седем езера, наречени още „Седемте Рилски езера”. Пирин е една от най-красивите планини в България. В нея се намират ледникови езера и Мелничешките пирамиди. Национален парк Пирин е включен в списъка на Юнеско за световно природно и културно наследство. Стара планина е известна с множеството пещери и водопади: Искърския пролом, пещерите Леденика е Елата, национален парк „Централен балкан”, природен парк „Сините камъни”.
Моя страна България, мила и драга, не бих могла за нищо на света да те заменя. Ти имаш планини, езера, гори, море и още какво ли не.
Виктория Тодорова
ІV б клас
Ето, че дойде месец юни и трябваше да заминаваме. С треперещи от вълнение ръце взех сака и тръгнахме към училището. Там се качихме в уютен автобус. За довиждане махах със сълзи в очите, защото за първи път се отделях от къщи, а от вътре изпитвах голямо вълнение.
Посетихме най-напред Карлово, Калофер и Сопот. Видяхме родните къщи на Иван Вазов, Васил Левски и Христо Ботев, след което се поклонихме пред паметниците им. Отправихме се към Казанлък, който е център на Розовата долина и се намира в подножието на Стара планина. Посетихме: Розариума, най-голямата тракийски гробница в страната ни и музея на розата. Видяхме красиви старинни къщи с много цветя.
Нека се пренесем за малко и в нашия район. В близост се намира пещерата „Снежанка”. Тя е известна с образованията си: балетна зала, прилеп, джуджетата на Снежанка и още много чудновати фигури, създадени не от човешка ръка, а от природата. По пътя към Велинград минахме край яз. Батак. Пред нас се откри невероятна красота. Водата блестеше, сякаш е от огледало, в което се отразяват слънчевите лъчи. В далечината се виждаше малко островче. Пристигнахме във Велинград – град с мек климат и много лековити минерални извори.
Вече е десети ден от нашата екскурзия, време е за планините в нашата родина.
Рила е най-високата планина в България. Тя е известна с нейните седем езера, наречени още „Седемте Рилски езера”. Пирин е една от най-красивите планини в България. В нея се намират ледникови езера и Мелничешките пирамиди. Национален парк Пирин е включен в списъка на Юнеско за световно природно и културно наследство. Стара планина е известна с множеството пещери и водопади: Искърския пролом, пещерите Леденика е Елата, национален парк „Централен балкан”, природен парк „Сините камъни”.
Моя страна България, мила и драга, не бих могла за нищо на света да те заменя. Ти имаш планини, езера, гори, море и още какво ли не.
Виктория Тодорова
ІV б клас
Омагьосаното ми семейство
Веднъж, както си вечеряхме, видях една пръчица. Тя беше под масата. Аз я взех и казах:
„Абрака дабра, симсала грим!”, но нищо не се случи. Ето, че стана време за лягане. Сутринта, когато станах, веднага отидох в стаята на мама и тати, но тях ги нямаше! Почнах да викам! Някакъв глас идваше от кухнята. Влязох там, въпреки че треперех от страх. Що да видя! – Татко висеше от тавана, мама беше затворена в капана, а сестра ми грухтеше под юргана. Останах учудена. Първо си помислих, че е шега. Но след като минаха час-два аз разбрах, че е истина.
До нас живееше един магьосник на име Опелис. Когато ботидох при него, му разказах всичко. Той ми даде отвара от омар и щипка босилек.
С бясна скорост се върнах у нас. Всичко си беше така: Татко си висеше от тавана и си переше чорапите, мама стоеше в капана и си гризкаше сиренце, а сестра ми грухкаше под юргана. Веднага им дадох от отварата и стана чудо. Времето се върна назад. Всичко бе както преди. Ние все още вечеряхте, а пръчката беше под масата. Аз я взех и я строших на две. Метнах я в каша и оттогава не съм виждала друга такава.
За това никога не взимай неща, които не знаеш какво могата да ти причинят.
Дима Владимирова Бодурова
4 б клас
„Абрака дабра, симсала грим!”, но нищо не се случи. Ето, че стана време за лягане. Сутринта, когато станах, веднага отидох в стаята на мама и тати, но тях ги нямаше! Почнах да викам! Някакъв глас идваше от кухнята. Влязох там, въпреки че треперех от страх. Що да видя! – Татко висеше от тавана, мама беше затворена в капана, а сестра ми грухтеше под юргана. Останах учудена. Първо си помислих, че е шега. Но след като минаха час-два аз разбрах, че е истина.
До нас живееше един магьосник на име Опелис. Когато ботидох при него, му разказах всичко. Той ми даде отвара от омар и щипка босилек.
С бясна скорост се върнах у нас. Всичко си беше така: Татко си висеше от тавана и си переше чорапите, мама стоеше в капана и си гризкаше сиренце, а сестра ми грухкаше под юргана. Веднага им дадох от отварата и стана чудо. Времето се върна назад. Всичко бе както преди. Ние все още вечеряхте, а пръчката беше под масата. Аз я взех и я строших на две. Метнах я в каша и оттогава не съм виждала друга такава.
За това никога не взимай неща, които не знаеш какво могата да ти причинят.
Дима Владимирова Бодурова
4 б клас
28.10.10 г.
Футболен турнир
На 27 октомври 2010 година в СОУ "Георги Бенковски" град Пазарджик се проведе междуучилищен турнир по футбол между отборите на СОУ "Кирил и Методий" и ОУ "Св. Климент Охридски". Крайният резултат е 1:1. Пожелаваме успех в предстоящите мачове на нашите съученици.
Награди и публикации
Творбите на Теодора Венчева и Лора Попова бяха отличени с награди в раздел "Литературно творчество" във възрастова група 12-18 години в конкурса "Приказка" ООД на списание "Пчелица" за 2010 година.
Съчиненията на Йоана Караджова - VІІ г клас и Лора Попова - VІІ в клас - бяха публикувани в "Млада муза" във вестник "Труд".
Есето на Йоана Караджова е отличено в конкурса "Бодлите на таралежите" с положителните отзиви на Алек Попов, Виза Недялкова, Георги Константинов, Димитър Шумналиев и Панчо Панчев.
Преподавател на учениците по БЕЛ е Цветана Павлова.
Елена Палева - VІ б клас - Спечелила І място в литературен конкурс "Какво общо има любовта?" с есе. Организирано от издателство "Колибри".
Елена Палева - VІ б клас - Спечелила ІІІ място в литературен конкурс "Смъртта или любовта. Кое ще надделее?" Организирано е от издателство "Ера". Преподавател е г-жа Катя Донова.
Съчиненията на Йоана Караджова - VІІ г клас и Лора Попова - VІІ в клас - бяха публикувани в "Млада муза" във вестник "Труд".
Есето на Йоана Караджова е отличено в конкурса "Бодлите на таралежите" с положителните отзиви на Алек Попов, Виза Недялкова, Георги Константинов, Димитър Шумналиев и Панчо Панчев.
Преподавател на учениците по БЕЛ е Цветана Павлова.
Елена Палева - VІ б клас - Спечелила І място в литературен конкурс "Какво общо има любовта?" с есе. Организирано от издателство "Колибри".
Елена Палева - VІ б клас - Спечелила ІІІ място в литературен конкурс "Смъртта или любовта. Кое ще надделее?" Организирано е от издателство "Ера". Преподавател е г-жа Катя Донова.
Интервю с директорката на училището - г-жа Роза Панайотова
- Трудно ли е да се управлява едно толкова голямо училище?
- За мен поне за сега не е проблем. Свикнала съм и това ми доставя удоволствие, но ако не са останалата част от колектива, не мисля, че ще успея да се справя сама.
- Лесно ли е да се справите с длъжността директор и професията на учителя едновременно?
- Аз съм от 30 години учител и винаги ми е било удоволствие. Наистина е голямо щастие да гледаш очите на децата, които искат да научат нещо ново.. Просто ми прави удоволствие да практикувам и двете.
- Какво да очакваме за празника на училището?
- Bсе още с колегите обмисляме идеи. Ще се радваме, ако и вие, младите, подкрепите и подпомогнете да направим едно наистина добро представление.
- Какво е мнението Ви за електронното списание и бихте ли дали някаква идея?
- Да си кажа честно от около 2-3 седмици не съм надниквала, защото не ми е оставало време, но колкото пъти съм влизала, всеки път има нови неща. Чета вашите творби, гледам снимки, добре е оформено наистина. А колкото до идея точно в момента мисля, че нямам.
- Какво мислите за инициативата „Накажи ме с добро” ?
- Наскоро чух за нея. Наистина се надявам да се развие в още по-добра насока. Добра идея е, защото все пак всеки трябва да има някаква отговорност.
- Как възникна идеята за модела на униформите и имаше ли допитване до ученици?
- Моделът на униформите бе измислен с помощта на дизайнери, младото поколение от ръководството, но допитване до ученици нямаше.
- Бихте ли избрали за себе си друго ежедневие?
- Наистина много пъти съм се замисляла над това и съм се чудила „Какво ли щеше да е, ако не бях в това училище?”, но всеки път стигам до решението, че това ежедневие искам за себе си. Прави ми удоволствие да работя с вас ,децата.
- Бихте ли изпратили някакво послание към учениците на IОУ „Св. Климент Охридски”?
- Да са живи и здрави, да продължават да се трудят така усилено, да представят във все по-добра светлина училището, а на седмокласниците: успешно завършване на учебната година, да бъдат приети в профилираното училище, което са избрали и наистина много, много здраве.
- За мен поне за сега не е проблем. Свикнала съм и това ми доставя удоволствие, но ако не са останалата част от колектива, не мисля, че ще успея да се справя сама.
- Лесно ли е да се справите с длъжността директор и професията на учителя едновременно?
- Аз съм от 30 години учител и винаги ми е било удоволствие. Наистина е голямо щастие да гледаш очите на децата, които искат да научат нещо ново.. Просто ми прави удоволствие да практикувам и двете.
- Какво да очакваме за празника на училището?
- Bсе още с колегите обмисляме идеи. Ще се радваме, ако и вие, младите, подкрепите и подпомогнете да направим едно наистина добро представление.
- Какво е мнението Ви за електронното списание и бихте ли дали някаква идея?
- Да си кажа честно от около 2-3 седмици не съм надниквала, защото не ми е оставало време, но колкото пъти съм влизала, всеки път има нови неща. Чета вашите творби, гледам снимки, добре е оформено наистина. А колкото до идея точно в момента мисля, че нямам.
- Какво мислите за инициативата „Накажи ме с добро” ?
- Наскоро чух за нея. Наистина се надявам да се развие в още по-добра насока. Добра идея е, защото все пак всеки трябва да има някаква отговорност.
- Как възникна идеята за модела на униформите и имаше ли допитване до ученици?
- Моделът на униформите бе измислен с помощта на дизайнери, младото поколение от ръководството, но допитване до ученици нямаше.
- Бихте ли избрали за себе си друго ежедневие?
- Наистина много пъти съм се замисляла над това и съм се чудила „Какво ли щеше да е, ако не бях в това училище?”, но всеки път стигам до решението, че това ежедневие искам за себе си. Прави ми удоволствие да работя с вас ,децата.
- Бихте ли изпратили някакво послание към учениците на IОУ „Св. Климент Охридски”?
- Да са живи и здрави, да продължават да се трудят така усилено, да представят във все по-добра светлина училището, а на седмокласниците: успешно завършване на учебната година, да бъдат приети в профилираното училище, което са избрали и наистина много, много здраве.
Интервю с г-жа Пашова (медицински работник)
1. По какъв начин се предават вирусните инфекции на дихателните пътища?
Отговор: - По въздушно-капков път.
2. Кои най-често биват засегнати?
Отговор: - Децата от ранната и предучилищната възраст, тъй като естествените защитни сили са слаби.
3. Кои са най-честите прояви на остри дихателни инфекции?
Отговор: - Повишена температура, хрема, кашлица, болки в гърлото, обща отпадналост.
4. Коя е най-често срещаната остра вирусна инфекция?
Отговор: - Грип.
5. Как да се предпазим от заразявания с грип?
Отговор: - Да се избягват струпването с хора на обществени места.
- Да не допускаме организма да се преохлажда.
- Да няма контакт със заразно болни.
6. Какво е ОРВИ? (остри респираторни вирусни инфекции)
Отговор: - Това са понятия, в които влизат няколко заболявания.
Интервюто е представено от:
Гергана Пашова VІІ а клас
Йоана Караджова VІІ г клас
Отговор: - По въздушно-капков път.
2. Кои най-често биват засегнати?
Отговор: - Децата от ранната и предучилищната възраст, тъй като естествените защитни сили са слаби.
3. Кои са най-честите прояви на остри дихателни инфекции?
Отговор: - Повишена температура, хрема, кашлица, болки в гърлото, обща отпадналост.
4. Коя е най-често срещаната остра вирусна инфекция?
Отговор: - Грип.
5. Как да се предпазим от заразявания с грип?
Отговор: - Да се избягват струпването с хора на обществени места.
- Да не допускаме организма да се преохлажда.
- Да няма контакт със заразно болни.
6. Какво е ОРВИ? (остри респираторни вирусни инфекции)
Отговор: - Това са понятия, в които влизат няколко заболявания.
Интервюто е представено от:
Гергана Пашова VІІ а клас
Йоана Караджова VІІ г клас
1 ноември - Ден на народните будители!
Всеки народ си има своите чисто национални празници, свързани с неговото минало, култура и ценности. На 1 ноември отбелюзваме деня на народните будители, на радетелите за книжовност и наука, допринесли за съхраняването на българския род и език през вековете. На този ден с признателност си спомняме и за първите учители и просветни дейци, за първите писатели и поети от епохата на Възраждането. Тяхната всеотдайна, родолюбива дейност спомага за духовното пробуждане и израстване на народа ни през последните 100 години от петвековното османско владичество, за изграждането на нациолнално самочувствие и стремеж към църковна и политическа независимост.
Обичате ли растенията?
Забавляват ли ви буболечките?
Вълнувате ли се, когато две пеперуди „се прегръщат” ?
Опивате ли се от аромата на мащерката?
Трогват ли ви сините пламъци на минзухарите?
Ако на тези въпроси бихте могли да отговорите с „да”, значи вие сте щастливи хора.
Можете ли да се възхитите на един залез, да се трогнете от играта на вятъра, когато си прави кули от облаци и ги разваля с един замах, за да издигне още по-величествени?
Обичате ли понякога да слушате вятъра и да си „говорите” с него? Успокоява ли ви шума на местата? Ако и това умеете да правите, вие сте много щастливи хора, защото това означава, че не живеете в пустиня, че няма да останете никога сами, че имате цяла вселена от зелени дървета, от цветя и пеперуди, от буболечици и мравки, от изгреви и залези, аромати, и най-сетне, че природата за вас е неизчерпаем извор на наслади.
г-жа Иванка Николова
преподавател по биология и опазване на околната среда
Вълнувате ли се, когато две пеперуди „се прегръщат” ?
Опивате ли се от аромата на мащерката?
Трогват ли ви сините пламъци на минзухарите?
Ако на тези въпроси бихте могли да отговорите с „да”, значи вие сте щастливи хора.
Можете ли да се възхитите на един залез, да се трогнете от играта на вятъра, когато си прави кули от облаци и ги разваля с един замах, за да издигне още по-величествени?
Обичате ли понякога да слушате вятъра и да си „говорите” с него? Успокоява ли ви шума на местата? Ако и това умеете да правите, вие сте много щастливи хора, защото това означава, че не живеете в пустиня, че няма да останете никога сами, че имате цяла вселена от зелени дървета, от цветя и пеперуди, от буболечици и мравки, от изгреви и залези, аромати, и най-сетне, че природата за вас е неизчерпаем извор на наслади.
г-жа Иванка Николова
преподавател по биология и опазване на околната среда
Накажи ме с добро
Училището ни започна да работи по инициативата – „Накажи ме с добро”. От всяко малко нещо се ражда нещо голямо. Така че, ние се надяваме нашата инициатива да се развие в цялото училище.
Когато някой е постъпил грубо, допуснал е грешка спрямо ученик, забравил е нещо, той бива наказван. Едни носят цветя, за да придадат ведрост и свежест в стаята . Други пък решават да нариуват картина, с която да зарадват всички около себе си. Изработени са рисунки по изучавани произведения. Някои помагат на други ученици, на които им е труден даден предмет. Направен е и кът по български език.
Наказанието има възпитателен ефект, защото стореното добро преобразява. Кара те да се чувстваш необходим и полезен.
Според мен освен да отговорим материално на грешките, още по-важно е да се научим да бъдем добри и в духовен смисъл. Когато някой ни обиди в училищния двор или в класната стая, да преброим до десет и да се усмихнем . Така грубостта няма да стигне до нас, но добрината може да достигне до човека срещу нас. Доброто ражда добро.
Когато някой ни препъне и двамата паднем, да се научим, изправяйки се, да подадем ръка на злосторника. Да се научим на толерантност лъм хората около нас. Да приемем, че уважението между учител и ученик е абсолзтно необходимо, за да бъде всеки ден, прекаран в училише, усшешен и приятен. Това са малки зрънца на наказние чрез добрина, които трябва всеки ден да посяваме.
7 а клас
Николета Сердарова
Вилена Колева
кл. ръководител: Цветана Павлова
Когато някой е постъпил грубо, допуснал е грешка спрямо ученик, забравил е нещо, той бива наказван. Едни носят цветя, за да придадат ведрост и свежест в стаята . Други пък решават да нариуват картина, с която да зарадват всички около себе си. Изработени са рисунки по изучавани произведения. Някои помагат на други ученици, на които им е труден даден предмет. Направен е и кът по български език.
Наказанието има възпитателен ефект, защото стореното добро преобразява. Кара те да се чувстваш необходим и полезен.
Според мен освен да отговорим материално на грешките, още по-важно е да се научим да бъдем добри и в духовен смисъл. Когато някой ни обиди в училищния двор или в класната стая, да преброим до десет и да се усмихнем . Така грубостта няма да стигне до нас, но добрината може да достигне до човека срещу нас. Доброто ражда добро.
Когато някой ни препъне и двамата паднем, да се научим, изправяйки се, да подадем ръка на злосторника. Да се научим на толерантност лъм хората около нас. Да приемем, че уважението между учител и ученик е абсолзтно необходимо, за да бъде всеки ден, прекаран в училише, усшешен и приятен. Това са малки зрънца на наказние чрез добрина, които трябва всеки ден да посяваме.
7 а клас
Николета Сердарова
Вилена Колева
кл. ръководител: Цветана Павлова
За първи път на български Роалд Дал
Роалд Дал е уелски писател - хуморист от норвешки призход, известен с късите си разкази, с неочакван край и произведенията си за деца. Автор е на:
"Дани - шампион на света"
"Чарли и шоколадовата фабрика"
"Матилда"
"Семейство Тъпашки"
"Семейство Тъпашки"
"Фантастичния господин Фокс"
"Вещиците"
"Вълшебният пръст"
"Чарли и Големият стъклен асансьор"
25.10.10 г.
Омагьосаното ми семейство
Веднъж, докато вечеряхме, в стаята влетя магьосник. Той омагьоса семейството ми. Оттогава всичко се промени. Когато направи магията, майка ми и баща ми го последваха. След няколко дни, получих телеграма, че ако се опитам да ги спася, ще ги унищожат. Аз се възпротивих и тръгнах на път.
Първия ден се катерих по скала. Там ме нападна един дракон, който изхвърляше огнени кълбета от устата си. Хич не се изплаших, а грабнах една добре наострена пръчка и разсякох звяра на двеста малки парчета.
След един ден стигнах в едно село. Там ме помислиха за воин. Хората ми казаха, че ги е сполетяло голямо зло. В града имаше омагьосан замък. От него всеки ден пускаха животни, които опустошаваха всичко на пътя си. Тръгнах. Когато стигнах, имаше стража. Предреших се като певица. Влязох в замъка. Там злият цар Корак седеше на трона си и мислеше злини. Един от съветниците му ме видя и веднага изтича, да му каже. Той отвърна, че не е викал певица, но все пак да отида, да му попея, защото обичал песните. Когато запях с прекрасния си глас, го приспах. Тогава реших, че ще е най-подходящия момент да избия всички. Спрях да пея. Тръгнах да търся животните. Царят се събуди. Потърси ме и заповяда да ме намерят. Стражите му бързо ме откриха. Заведоха ме отново при него, а той поиска да ме хвърлят в тъмницата. Извадих пръчката и отново успях. Излязох от замъка. Хората се зарадваха, благодариха ми и ме нагостиха.
Втория ден навлязох в гората. Там ме нападна мечка-стръвница. Намерих копие, взех го и наръгах животното право в сърцето. От кожата на мечката аз си направих кожух. Смрачи се. Наблизо имаше пещера. Реших да пренощувам там. На другия ден продължих.
Най-накрая открих замъка, но и тук имаше стража. Облякох се като зла принцеса. Проникнах във втория както и в първия. Пратениците ме заведоха при царя. Той ме хареса и ме накара да унищожа родителите си преди изгрев слънце. През нощта търсих тяхната стая. Намерих я на зазоряване. Казах им да стават, че си тръгваме. Баща ми ме попита къде ще ходим. Те бяха в транс, защото магията бе много силна. Пробвах едно заклинание, което бях научила, когато ме отвлече една вещица. Да не повярваш, стана. Освободих ги. Тръгнахме към изхода, обаче без да искам, настъпих дистанционното за радиото. Събудих злия цар. Бързо извадих копието и на три удара избих всички. Върнахме се вкъщи живи и здрави. Дигнаха празненство в моя чест. Всички ядоха, пиха и се веселиха. А баща ми и до днес се хвали с моята добра постъпка.
на Велина Тряскова
І ОУ „Св. Климент Охридски”
ІV б клас
Гатанки
Да е лед, не е лед,
да е мед, не е мед,
а е твърдо като лед
и е сладко като мед.
да е мед, не е мед,
а е твърдо като лед
и е сладко като мед.
Що е то? (Сладолед)
Малък Сечко във реката
сапун прави от водата.
Баба Марта го събира,
за един ден го изпира.
сапун прави от водата.
Баба Марта го събира,
за един ден го изпира.
Що е то? (Ледоход)
Изскочи курабийка,
уж беше в кесийка,
погледнах я обаче,
оказа се…
уж беше в кесийка,
погледнах я обаче,
оказа се…
Що е то?
Търкулна се геврече
видях го отдалече,
протегнах аз ръчичка,
намерих си…
видях го отдалече,
протегнах аз ръчичка,
намерих си…
Що е то?
Светът е спасен
Събранието на караконджолите приключи и решението беше взето. Те ще трябва да завладеят света. Всички бяха съгласни с Владетеля с изключение на един – караконджолът – Джоджо. Но той не успя да изкаже мнението си, защото техният владетел беше много лош и жесток. Но след дълго Джоджо вече беше на тайнствената планина Михора. Там, в също така тайнствен замък, е и неговият приятел Зоро. Той беше човешко същество, което притежаваше огромна сила и мощ.
- Зоро, ти си единственият, който може да помогне. Светът е в опасност.
- Чакай, приятел! Защо нахълтваш така с гръм и трясък? Какво ти става? – попита учуден Зоро.
- Нашият господар е полудял. Иска да бъде владетел на целия свят, а аз не познавам по-жестоко същество от него. Ще стане много страшно.
- Ще измислим нещо, макар че ще е много трудно. Вие, караконджолите сте многобройни и много добре обучени бойци.
Зоро знаеше, че може да разчита на своите приятели - вампирите. Не беше нужно да ги убеждава дълго. Те нямаше да позволят на караконджолите да ги командват.
Проблемът беше в това, че вампирите нямаше да успеят в битката срущу огромната армия на караконджолите. Трябваше подкрепление. Джоджо беше спечелил върколаците на своя страна, но когато те разбраха, че и вампирите ще участват в боя, се отказаха, защото бяха врагове с тях. Нямаше как – Зоро и вампирите трябваше да се справят сами. Битката беше ожестокочена и продължителна. И когато караконджолите бяха съвсем близо до победата, върколаците решиха да помогнат. Те се помириха с вампирите в името на това светът да бъде спасен.
на Йоана Иванова Краджова
7 г клас
ОУ „Св. Климент Охридски”
публикувано в "Млада муза" през м. септември
Рискът да бъдеш различен
Ние, хората,сме, колкото еднакви, толкова и различни. Различаваме се по своите външни белези, по начина си на обличане, по своето поведение.
Има обаче хора, които драстично се различават от своите себеподобни. Те по някакъв начин нарушават общоприетите норми: било със своето облекло, било с други свои постъпки. Те винаги са били подлагани на критика и неодобрение от останалите, за това че не са като тях, за това че са различни.
Но да бъдеш различен, понякога не е само решение или собствен избор – понякога това е съдба, която човек и да иска, не може да промени. Хората с увреждания са различни от нас не по свое собствено желание. На всички от нас може да се случи така. Хората, които са дърпали човечеството напред, също са били различни от останалите. Техните смели и дръзки идеи за бъдещето са срещали неодобрението на съвременниците си, но благодарение на тези хора, на новаторските им идеи светът се е развивал и с вървял напред.
Риск е да бъдеш различен, но пък затова всеки има право на избор. Важното е ние, хората, да бъдем по-толерантни един към друг, да не осъждаме различните, а да се научим да живеем в разбирателство в нашия общ дом – планетата Земя.
Риск е да бъдеш различен, но пък затова всеки има право на избор. Важното е ние, хората, да бъдем по-толерантни един към друг, да не осъждаме различните, а да се научим да живеем в разбирателство в нашия общ дом – планетата Земя.
на Йоана Иванова Караджова
VІІ г клас
І ОУ „Св. Климент Охридски"
Отличено в конкурса "Бодлите на таралежите"
21.10.10 г.
Първият учебен ден
15 септември
15 септември е дългоочакваният ден за всички ученици и учители.
На този ден ваканцията свършва и се поставя началото на новата учебна година.
От всички най-вълнуващ е празникът за малките първокласници. Той е съпроводен с много вълнения и емоции. Събират се всички пред училището, децата са празнично облечени, с цветя и добро настроение. С вълнение и притеснение прекрачват прага на училището и за пръв път чуват първия училищен звънец.
От всички най-вълнуващ е празникът за малките първокласници. Той е съпроводен с много вълнения и емоции. Събират се всички пред училището, децата са празнично облечени, с цветя и добро настроение. С вълнение и притеснение прекрачват прага на училището и за пръв път чуват първия училищен звънец.
На добър час, скъпи ученици и колеги!
Спорна учебна година!
 |
| І А клас - класен ръководител: г-жа Валерия Годжунова |
 |
| І Б клас - класен ръководител: г-жа Мария Шушнева |
 |
| І В клас - класен ръководител: г-жа Иванка Куртева |
30.09.10 г.
Конкурс "Българин да се наричам"
В края на учебната 2009/2010 община Сопот организира конкурса „Българин да се наричам” по случай 160 годишнина от рождението на Иван Вазов. Ученици от 7a, 7в и 7г клас с преподавател по Български език и литература г-жа Цветана Павлова, се включиха в него със свои произведения.
Лора Попова спечели II-ра награда, а награждаването се проведе на 9 юли в Радиното училище в гр. Сопот. Всички спечелили ученици имаха възможност да прочетат своята творба и бяха удостоени с парична награда. Обстановката беше много тържествена, а накрая на тържеството ученици изиграха главата „Представлението” от „Под игото”. След награждаването имахме възможност да разгледаме град Сопот, както и родната къща на Иван Вазов. Денят беше незабравим – пожелаваме си да имаме още много успехи и дни като този!
Лора Попова спечели II-ра награда, а награждаването се проведе на 9 юли в Радиното училище в гр. Сопот. Всички спечелили ученици имаха възможност да прочетат своята творба и бяха удостоени с парична награда. Обстановката беше много тържествена, а накрая на тържеството ученици изиграха главата „Представлението” от „Под игото”. След награждаването имахме възможност да разгледаме град Сопот, както и родната къща на Иван Вазов. Денят беше незабравим – пожелаваме си да имаме още много успехи и дни като този!
Волейболен лагер
От 22 до 29 август се проведе волейболен лагер в Приморско. От IОУ "Св. Климент Охридски" бяхме аз, Симеон Марков и съученикът ми - Димитър Вълков. На този лагер тренирахме всеки ден, ходехме на плаж и се забавлявахме.
Мечтая за още много такива моменти.
Мечтая за още много такива моменти.
12.09.10 г.
23.08.10 г.
ГОРЕЩА НОВИНА: Нови компютри в училище "Свети Климент Охридски"
 |
| 17 нови компютърни конфигурации са вече в училището |
 |
| Проектът е реализиран |
 |
| Приятна изненада за новата учебна година |
22.07.10 г.
"IT ЗНАЙКО ВАКАНЦИЯ" - лято 2010, ваканционно селище Лозенец
Ученици от училището бяха на школа по Информационни технологии във ваканционно селище Лозенец, с ръководител Д. Добрева. Програмата " IT ЗНАЙКО ВАКАНЦИЯ" е разработена по инициатива на Майкрософт "Партньори в познанието" и Сдружение "Образование и технологии". Обучението по ИТ се водеше от екип учени от Университет "Проф. д-р Асен Златаров", гр. Бургас. Снимки и филмчета може да разгледате тук. Галерия със снимки и видеоматериали, може да видите ТУК.
 | ||
| Вълнуващ беше за нас скаутският поход |
 | ||
| Приложно изкуство с доц. д-р Румяна Папанчева |
 | |
| Сутрешен крос |
 | |
| На сцената с любимите аниматори |
 | ||||
| Забавления и емоции |
 |
| Игри |
 | ||
| Чисто море |
 | |
| Във Фазаново присъствахме на нестинарски танци |
 | ||
| Разгледахме резервата в Аркутино |
 | |
| Екскурзия по река Ропотамо |
 | |||||||||||
| Забавления, дискотеки на плажа |
 | ||
| Вече сме по-знаещи, по-можещи знайковци |
Хайде на лятно училищеееее
 |
| Вятърко е разпилял буквичките и ние ги подреждаме |
"Да се запозная с моето училище" - под това мото няколко бъдещи първокласници посетиха училището. В интересни игри и занимания неусетно преминаваха часовете на престоя. С радост и гордост бъдещите първокласници пристъпваха прага на своето училище.
 | |
| г-жа Мария Шушнева твори с бъдещите първокласници Чрез играта "БАНКА" с изрязани банкноти и монети децата откриха 2 каси и 2 бодигарда. | За децата на България - С тази песничка на група Сребърни звънчета, екипът на IОУ поздравява бъдещите ученици, като им желае щастливо детство. |
8.07.10 г.
Малките балерини - наша гордост
Балерините на Ваня Вълкова се завърнаха с голямо отличие от Международния фестивал „Созополска панорама”. Балетна школа „Ива” при читалище „Виделина”в Пазарджик спечели І-то място в Созопол с композицията „Танцова палитра”. Танцът съчетава в себе си характерни елементи от чешката полка, руската калинка и българската ръченица на Петко Стайнов. От 10-те балерини, спечелили големия приз, 4 са ученички в І ОУ "Свети Климент Охридски"- Ралица Кайтазова - VІІ "г"клас, Симона Иванова - VІ "б" клас, Невена Вълкова- ІІ "б" клас и бъдещата първокласничка от І "б" клас - Невена Узунова.
Във фестивала са взели участие над 700 деца от Русия, Украйна, Молдова, Словения и България. Балет „Ива“ е получил отличието си на галавечерта на победителите, която се е състояла на 27 юни 2010 г. Фестивалът се организира под патронажа на кмета на Созопол Панайот Рейзи. Форумът е с конкурсен характер, участниците се оценяват от компетентно жури в 3 раздела: „Музика”, „Танцово изкуство” и „Изобразително изкуство”.
Във фестивала са взели участие над 700 деца от Русия, Украйна, Молдова, Словения и България. Балет „Ива“ е получил отличието си на галавечерта на победителите, която се е състояла на 27 юни 2010 г. Фестивалът се организира под патронажа на кмета на Созопол Панайот Рейзи. Форумът е с конкурсен характер, участниците се оценяват от компетентно жури в 3 раздела: „Музика”, „Танцово изкуство” и „Изобразително изкуство”.
3.07.10 г.
Браво на приетите ученици!
Екипът на училище "Свети Климент Охридски" се радва на успеха на седмокласниците. На изпита по математика Райна Гаджева реши 30-те задачи без грешка, а Йоанна Тасева - 29 задачи.
24.06.10 г.
Награждаване на участниците в конкурса за рисунки
В чест на 155 годишнината от рождението на нашия виден съгражданин - Константин Величков - писател, драматург и художник, регионалният исторически музей в град Пазарджик организира изложба-конкурс. Изложботата бе експонирана първо във фоайето на младежкия дом, а по-късно в залите на къщата-музей "Константин Величков". В навечерието на 24 май - на 23 май бяха връчени наградите на участниците (седем от тях са ученици в нашето училище) - грамоти и печатни материали от музея за живота и делото на К. Величков.
14.06.10 г.
Drawing day 2010
 | |||
| Веселин Ваклинов от VІ б клас |
 |
| г-жа Александра Кисовска - учител по изобразително изкуство |
19.05.10 г.
18.05.10 г.
Шоколаденият път
В едно село живеело бедно семейство с тримата си сина. Един ден бащата повикал тримата си синове и им казал:
- Скъпи синове, дойде време да разделя по между ви нашето лозе, магаре и каручка.
Затова ви изпращам по широкия свят да разберете кое е най-ценното нещо в живота. Искам след три години да се върнете при мен и вече да сте решили кое е най-ценното в живата: да си много богат, да си алчен или мъдър и честен.
Тримата братя тръгнали в различни посоки и след три години се върнали при баща си.
- Е, скъпи синоове, разказвайте къде бяхте и какво научихте?
- Тате, аз разбрах, че трябва да си много богат - казал на-големият от братята.
- Тате, аз разбрах, че трябва да семе не само богати, но и малко алчни.
- А пък, аз тате разбрах, че честността и мъдростта са най-важните неща, за да оцелеем - казал най-малкият брат.
- Браво сите, ти си най-малкиято, но си се справил най-добре и за награда ще получиш ето тази кутийка. Бащата отворил кутийката и близо до тях се открил шоколадов път.
- На края на този път ще видиш голям дворец с градини, цветя направени от желирани бонбони, пейки от вкусна лакта, а на входа на замъка една красива девойка - рекъл бащата.
Двамата по-големи братя, зърнали в далечината една каручка от захар, полакомили се и набързо я изяли. Най-малкият брат бил толкова добродушен, че простил постъпката им. Малкият син целунал баща си и го помолил всички да живеят заедно в този огромен дворец.
И така всички заживели задружно и щастливо.
- Скъпи синове, дойде време да разделя по между ви нашето лозе, магаре и каручка.
Затова ви изпращам по широкия свят да разберете кое е най-ценното нещо в живота. Искам след три години да се върнете при мен и вече да сте решили кое е най-ценното в живата: да си много богат, да си алчен или мъдър и честен.
Тримата братя тръгнали в различни посоки и след три години се върнали при баща си.
- Е, скъпи синоове, разказвайте къде бяхте и какво научихте?
- Тате, аз разбрах, че трябва да си много богат - казал на-големият от братята.
- Тате, аз разбрах, че трябва да семе не само богати, но и малко алчни.
- А пък, аз тате разбрах, че честността и мъдростта са най-важните неща, за да оцелеем - казал най-малкият брат.
- Браво сите, ти си най-малкиято, но си се справил най-добре и за награда ще получиш ето тази кутийка. Бащата отворил кутийката и близо до тях се открил шоколадов път.
- На края на този път ще видиш голям дворец с градини, цветя направени от желирани бонбони, пейки от вкусна лакта, а на входа на замъка една красива девойка - рекъл бащата.
Двамата по-големи братя, зърнали в далечината една каручка от захар, полакомили се и набързо я изяли. Най-малкият брат бил толкова добродушен, че простил постъпката им. Малкият син целунал баща си и го помолил всички да живеят заедно в този огромен дворец.
И така всички заживели задружно и щастливо.
Виктория Тодорова Тодорова - ІІІ б клас
15.05.10 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)