Преди много, много години съществувало Вълшебно царство на цифрите. То било толкова старо, че тогава още не съществували никакви други царства. До него имало приказно-вълшебен водопад, от който спускащата се вода изписвала красивите цифри. Те пъргаво скачали по зелената поляна изпъстрена с цветя и се подреждали по големина. Поданичките на това царство били 10, които носели имената на цифрите.
Както във всяко царство един ден цифрите решили да си изберат царица. Започнали да се карат коя е най-красива, най-елегантна, най-интелигентна и най-добре ще и стои короната.
-Изберете мен! – викала Единицата – Аз съм първата, елегантна съм и е редно аз да бъда царица !
- Да, да, на какво ще се държи короната ти? – обадила се Девятката – По-редно е аз да бъда царица, защото съм най-голямата и най-добре ще ми стои короната.
- Изберете мен! – викнала Шестицата – Моя трябва да е короната, защото аз съм най-желана и най-обичана от всички деца, а когато застана на главата си ставам най-голяма.
- А когато и аз се обърна на главата си и аз ставам желаната Шестица. – обадила се Девятката.
Три дни и три нощи продължавал спорът. Всяка искала короната да бъде нейна. Нулата била най-скромна и последна се обадила:
- Ако се умножа с всяка от вас и вие ще станете като мен, но ако застанем една до друга ще бъдем наистина големи и непобедими.
Всички се замислили върху последните думи на Нулата. Най-после разбрали, че една до друга са много по-силни отколкото само една от тях и нямат нужда от царица.
Изминали векове, но царството на цифрите е живо и до днес. Поданичките, 10-те цифри станали задружни и разбрали, че заедно могат да образуват все по-големи числа. Те имат начало, но нямат край.
Без това царство е невъзможно съществуването на света, защото така научаваме все нови неща и ги използваме във всички области на науката.
Теодора Венчева, 5 „в” клас
Списание „ Пчелица”
28.10.09 г.
Зимно чудо
Един мразовит ден, когато всички били на топло, кученцето Пуфи нямало къде да отиде. То било малко и не можело да си направи къщичка, затова живеело в един хартиен кашон накрая на селото. Неговите родители били починали. Пуфи било сираче. Не познавало никого освен, освен щъркелът Лити. Те били приятел, но за жалост през есента щъркелите отлитат към топлите страни.
В деня на тръгването на Лити, Пуфи било най-нещастното животно на земята. То знаело, че няма да види приятеля си цели шест месеца.
-Защо се случи така?! Защо трябва да се разделим? – промърморило кученцето през сълзи.
-Догодина ще се видим, приятелю мой. Не ме забравяй! Много ще ми липсваш! Довиждане! – викал Лити.
Отлетели щъркелите. Кученцето останало само. То тъгувало по своя верен приятел.
В нощта преди Коледа, когато от прозорчетата на къщичките блещукали светлинки и всички се събирали със своите близки, Пуфи си пожелал да си намери приятел. И понеже на Коледа стават чудеса, желанието му се сбъднало.
На сутринта покрай него минали две момиченца със сурвачки в ръка, които отивали до свои роднини. Те видели кученцето и се приближили:
-Какво правиш тук? – попитали те. – Кой е твоят стопанин? Да не си се загубило?
-Аз нямам стопанин. Живея тук само в този кашон.
Дожаляло им на двете сестрички:
-Искаш ли да дойдеш с нас и да бъдеш наш любимец? – попитали те.
Пуфи не можел да повярва, че му се случва това.
-Ама…, наистина ли? – попитало то плахо.
Момиченцата не дочакали отговора. Те взели малкото животно, което треперело и не след дълго Пуфи бил вече изкъпан и нахранен. Вътре било топло и уютно. Но най-щастливо било кученцето от това, че имало дом и две прекрасни стопанки. Този ден Пуфи бил най-щастливото животно на света. Той имал всичко, за което някога е мечтал.
На Йоана Караджова
Спечелило първа награда в конкурса на сп. "Пчелица"
Години – да го откриеш, секунди – да го загубиш
Години – да го откриеш, секунди – да го загубиш
Разхождах се сама в гората.
Бях попаднала в капана на собствените си мечти. Беше пролетен здрач. Стоях и се взирах в безкрая. Имах усещането, че съм в сапунен мехур и се носех из света. Но не знаех кога той ще се спука.
Бях сама. Без приятели. Сапуненият мехур все повече се доближаваше до бунтуващото се море.
Нямаше човек, пред когото да споделя чувствата си, нямаше човек, който да ме подкрепи. Щеше да ми остане просто едно празно съществуване.
Затворена в една клетка, аз се опитвах да пристъпя напред, а не успявах – 1000 мрачни години ме дърпаха назад. Бях на крачка от това да се предам.
Но си спомних как започнах всичко: исках да намеря приятели. И нямаше да се откажа. Та нали можех да повдигна облаците само с помощта на мечтите си! И благодарение на волята си успях да се отърва от този кошмар. От този безчувствен свят. Където приятелите не съществуваха.
Приятелството е като цветята.
Ако го поливаш с утринна роса, пропита с великодушие и толерантност, то ще расте щастливо, огрявано от слънцето на искреността и доверието. Но ако го оставиш на ветровете на недоверието и сарказма, и не го поливаш с доброта и обич, то ще изсъхне, и от него ще остане шепа пепел от разочарование и болка.
Приятелството идва от сърцето. Нужни са години, за да го откриеш и секунди, за да го загубиш. То трябва да се пази, защото в него се крие хармонията.
Лора Попова, V “в“ клас
Публикувано в „Млада муза” (вестник Труд), 02.03.09г
Разхождах се сама в гората.
Бях попаднала в капана на собствените си мечти. Беше пролетен здрач. Стоях и се взирах в безкрая. Имах усещането, че съм в сапунен мехур и се носех из света. Но не знаех кога той ще се спука.
Бях сама. Без приятели. Сапуненият мехур все повече се доближаваше до бунтуващото се море.
Нямаше човек, пред когото да споделя чувствата си, нямаше човек, който да ме подкрепи. Щеше да ми остане просто едно празно съществуване.
Затворена в една клетка, аз се опитвах да пристъпя напред, а не успявах – 1000 мрачни години ме дърпаха назад. Бях на крачка от това да се предам.
Но си спомних как започнах всичко: исках да намеря приятели. И нямаше да се откажа. Та нали можех да повдигна облаците само с помощта на мечтите си! И благодарение на волята си успях да се отърва от този кошмар. От този безчувствен свят. Където приятелите не съществуваха.
Приятелството е като цветята.
Ако го поливаш с утринна роса, пропита с великодушие и толерантност, то ще расте щастливо, огрявано от слънцето на искреността и доверието. Но ако го оставиш на ветровете на недоверието и сарказма, и не го поливаш с доброта и обич, то ще изсъхне, и от него ще остане шепа пепел от разочарование и болка.
Приятелството идва от сърцето. Нужни са години, за да го откриеш и секунди, за да го загубиш. То трябва да се пази, защото в него се крие хармонията.
Лора Попова, V “в“ клас
Публикувано в „Млада муза” (вестник Труд), 02.03.09г
23.10.09 г.
Усмивката прави чудеса
Някои казват "Усмихне ли ти се денят, усмихни му се и ти". Усмивката е едно прекрасно нещо, с което хората могат да общуват помежду си. Реално тя трябва да се появи първо в сърцето, а след това на лицето. Това е нещо незаменимо и безценно. При това е най-бързата и красива промяна във външния ни вид.
На много места срещаме различни хора. На всеки един ще е най-приятно да разговаря с усмихнати и лъчезарни хора, които го зареждат с положителна енергия, добро настроение и топлина. Усмихвайки се, ние можем да п роменим гневния човек срещу нас. Гневът му се намалява и просто с една вълшебна усмивка настъпват мир и спокойствие.
Когато сме имали тежък ден, най-доброто решение е да го завършим просто с една усмивка.
Много хора казват: "Когато заспиваш, си мисли за нещо приятно и красиво". Това може да се отрази положително на следващия ден. Станем ли с усмивка и с приятни планове за деня, то със сигурност краят му ще е щастлив. Усмихвайки се, ние не осъзнаваме колко добре действаме на себе си и на околните. Оказва се, че усмивката е и много здравословна - коогато повече се усмихваме, по-добре се чувстваме.
С две думи - тя прави чудеса!
Венелина Николова - 7 б клас
На много места срещаме различни хора. На всеки един ще е най-приятно да разговаря с усмихнати и лъчезарни хора, които го зареждат с положителна енергия, добро настроение и топлина. Усмихвайки се, ние можем да п роменим гневния човек срещу нас. Гневът му се намалява и просто с една вълшебна усмивка настъпват мир и спокойствие.
Когато сме имали тежък ден, най-доброто решение е да го завършим просто с една усмивка.
Много хора казват: "Когато заспиваш, си мисли за нещо приятно и красиво". Това може да се отрази положително на следващия ден. Станем ли с усмивка и с приятни планове за деня, то със сигурност краят му ще е щастлив. Усмихвайки се, ние не осъзнаваме колко добре действаме на себе си и на околните. Оказва се, че усмивката е и много здравословна - коогато повече се усмихваме, по-добре се чувстваме.
С две думи - тя прави чудеса!
Венелина Николова - 7 б клас
21.10.09 г.
Първа награда
Първа награда от литературен общински конкурс "Не бъди безразличен"
Видьо Нориев от 6в клас
18.10.09 г.
Патронът на моето училище - не само пример и гордост за нас учениците и моето селище
Това беше любимият ми ден. Наричаме го „ден на състезания”. Трябваше да се състезаваме с други училища по различни предмети. Бяхме най-силните, най-бързите и най-умните ученици.
Състезанието по бягане започна, но един участник от нашия отбор се беше контузил. Не можеше да тича бързо и за съжаление останахме на 3 място. Всички се отчаяха, но аз имах надежда, че ще сме на първа позиция на следващите състезания.
Така и стана по математика, но по география не се класирахме в предните места. Към края на състезанията се оказа, че нашето училище е начело, заедно с друго и че сме с еднакъв резултат. Трябваше да играем още една игра. Всички бяхме изморени, но победата беше цел, която нямаше да заменим за нищо. Играта беше футбол. В началото нашият отбор вкара първия гол, но после резултатът се изравни. Имаше една минута до края. Всички бяхме в очакване. Топката беше в другия отбор. И тъкмо в последните секунди, когато напрежението беше нараснало, те си вкараха автогол.
Тъкмо се бяхме отчаяли, а късметът ни изненада. Не бяхме на себе си. Викахме, пискахме и се радвахме. Госпожата и цялото ни училище бяха весели, но изненадата не приключи дотук. На другата сутрин разбрахме, че ще ни дават по телевизията и че ни има във вестника. Пишеше, че нашето училище е победило и че ще получим награди, но най-голямо впечатление ме направи репликата: „Учениците от училище „Свети Климент Охридски” достойно защитиха името на своя патрон.” Този ден беше най-вълнуващия за мен.
Състезанието по бягане започна, но един участник от нашия отбор се беше контузил. Не можеше да тича бързо и за съжаление останахме на 3 място. Всички се отчаяха, но аз имах надежда, че ще сме на първа позиция на следващите състезания.
Така и стана по математика, но по география не се класирахме в предните места. Към края на състезанията се оказа, че нашето училище е начело, заедно с друго и че сме с еднакъв резултат. Трябваше да играем още една игра. Всички бяхме изморени, но победата беше цел, която нямаше да заменим за нищо. Играта беше футбол. В началото нашият отбор вкара първия гол, но после резултатът се изравни. Имаше една минута до края. Всички бяхме в очакване. Топката беше в другия отбор. И тъкмо в последните секунди, когато напрежението беше нараснало, те си вкараха автогол.
Тъкмо се бяхме отчаяли, а късметът ни изненада. Не бяхме на себе си. Викахме, пискахме и се радвахме. Госпожата и цялото ни училище бяха весели, но изненадата не приключи дотук. На другата сутрин разбрахме, че ще ни дават по телевизията и че ни има във вестника. Пишеше, че нашето училище е победило и че ще получим награди, но най-голямо впечатление ме направи репликата: „Учениците от училище „Свети Климент Охридски” достойно защитиха името на своя патрон.” Този ден беше най-вълнуващия за мен.
Йоана Караджова - 6 г клас
14.10.09 г.
Екскурзия
На 10 октомври аз и моят клас посетихме няколко забележителности от България. Една от тях беше град Казанлък. По пътя видяхме Розовата долина. Сред посетените от нас места бе също и историческия музей в града. Впечатли ни златната маска на Терес и оригинала на златния венец. Всички бяхме възхитени от красотата им.
След това отидохме в Казанлъшката гробница, която е на сина на Севт III. Там ни разказаха за него и как гробницата се е променяла през годините, откакто е открита.
След това отидохме в Казанлъшката гробница, която е на сина на Севт III. Там ни разказаха за него и как гробницата се е променяла през годините, откакто е открита.
Следващото място, което посетихме, беше "Голямата косматка". Тя впечатли всички ни с брозновата маска на Севт III. Гробницата представляваше малко стъклено помещение. Състои се от три зали, в последната от които има каменно корито, пълно с монети. Те биват старинни и такива, които използваме днес.
Ексурзията продължи в църквата със златните куполи в с. Шипка. В подземието на църквата имаше крипта. Впечатлени от всичко това, ние се втурнахме да разглеждаме. В храма имаше свещеник, който благослови всички ни.
Разбира се тази прекрасна екскурзия не би била възможна без нашите мили преподавателки г-жа Цветана Павлова, г-жа Соня Михова и г-жа Валентина Коцакова.
Във въздуха трептеше смехът и емоциите, които огряваха лицата ни. Това беше един незабравим ден, изпълнен с толкова много нови неща.
Вилена Колева VI а клас
13.10.09 г.
Музикален свят
Един ден на нотите им писнало да стоят на мястото си, затова започнали да си играят. Те си разменили местата.
В този момент Сашо взел нотната си тетрадка. Отворил я и започнал да свири с китарата си. Опитал един път, втори, трети, но нищо. Разплакал се и захвърлил китарата настрани. Прибрала се майка му и го попитала:
- Защо не свириш? Кой ще научи нотите ти? Утре си на благотворителен концерт. Стегни се!
Като чул това Сашо се разтроил още повече. Опитал се да обясни на майка си, но тя му казала:
- Ти си мързелив! Не те интересува концерта за милите деца!
- Не, мамо, интересува ме! Не мога!
- Никога не казвай това! – казала ядосана майка му.
Сашо се замислил за думите й. Взел отново китарата си. А щом веселите ноти чули спора на детето и майката веднага се върнали по старите си места.
На концерта Сашо се представил най-добре от всички, затова получил бурни аплодисменти.
Когато на следващия ден разбрал каква голяма сума са събрали от концерта, Сашо бил много доволен и щастлив.
В този момент Сашо взел нотната си тетрадка. Отворил я и започнал да свири с китарата си. Опитал един път, втори, трети, но нищо. Разплакал се и захвърлил китарата настрани. Прибрала се майка му и го попитала:
- Защо не свириш? Кой ще научи нотите ти? Утре си на благотворителен концерт. Стегни се!
Като чул това Сашо се разтроил още повече. Опитал се да обясни на майка си, но тя му казала:
- Ти си мързелив! Не те интересува концерта за милите деца!
- Не, мамо, интересува ме! Не мога!
- Никога не казвай това! – казала ядосана майка му.
Сашо се замислил за думите й. Взел отново китарата си. А щом веселите ноти чули спора на детето и майката веднага се върнали по старите си места.
На концерта Сашо се представил най-добре от всички, затова получил бурни аплодисменти.
Когато на следващия ден разбрал каква голяма сума са събрали от концерта, Сашо бил много доволен и щастлив.
Йоана Караджова – VІ г клас
В светът на мечтите
Едва ли има по-прекрасен свят от света на мечтите. Всички мечти са свързани с добри неща към, които се стремим.
Колкото са различни хората, толкова са различни и техните мечти. Гладните мечтаят за храна, бездомните за дом, болните за здраве. Тези, които имат всичко това, мечтаят за скъпи коли, къщи и други луксозни неща.
Аз мечтая за един по-добър свят, без болести, без войни, без злоба и завист. Мечтая хората да бъдат приятелски настроени един към друг, да няма убийства и измами. Мечтая да няма гладни и болни деца.
Много бих искала да пътувам по света. Да посетя други държави, да се запозная с хората, които живеят там и да науча много нови неща.
Мечти...Мечти...Казват, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Мечтайте и се борете да постигнете мечтите си! Така ще направим нашият свят едно по-добро място за живеене.
Йоана Караджова – VІ г клас
Зимно чудо
Един мразовит зимен ден, когато всички били на топло, кученцето Пуфи нямало къде да отиде. То било малко и не можело да си направи къщичка, затова живеело в един хартиен кашон накрая на селото. Неговите родители били починали. Пуфи било сираче. Не познавало никого, освен щъркелът Лити. Те били приятели, но за жалост през есента щъркелите отлитат към топлите страни.
В деня на тръгването на Лити, Пуфи било най-нещастното животно на земята. То знаело, че няма да види приятеля си цели шест месеца.
-Защо се случи така?! Защо трябва да се разделим?-промърморило кученцето през сълзи.
-Догодина ще се видим, приятелю мой. Не ме забравяй! Много ще ми липсваш! Довиждане!-викал Лити.
Отлетели щъркелите. Кученцето останало само. То тъгувало по своя верен приятел.
В нощта преди Коледа, когато от прозорчетата на къщите блещукали светлинки и всички се събирали със своите близки, Пуфи си пожелал да си намери приятел. И понеже на Коледа стават чудеса, желанието му се сбъднало.
На сутринта покрай него минали две момиченца със сурвачки в ръка, които отивали до свои роднини. Те видели кученцето и се приближили:
-Какво правиш тук?-попитали те.-Кой е твоят стопанин? Да не си се загубило?
-Аз нямам стопанин. Живея тук само в този кашон.
Дожаляло им на двете сестрички:
-Искаш ли да дойдеш с нас и да бъдеш наш домашен любимец?-попитали те.
Пуфи не можел да повярва, че му се случва това.
-Ама..., наистина ли...?-попитало то плахо.
Момиченцата не дочакали отговора. Те взели малкото животно, което треперело и не след дълго Пуфи бил вече изкъпан и нахранен. Вътре било топло и уютно. Но най-щастливо било кученцето от това, че имало дом и две прекрасни стопанки. Този ден Пуфи бил най-щастливото животно на света. Той имал всичко, за което някога е мечтал.
В деня на тръгването на Лити, Пуфи било най-нещастното животно на земята. То знаело, че няма да види приятеля си цели шест месеца.
-Защо се случи така?! Защо трябва да се разделим?-промърморило кученцето през сълзи.
-Догодина ще се видим, приятелю мой. Не ме забравяй! Много ще ми липсваш! Довиждане!-викал Лити.
Отлетели щъркелите. Кученцето останало само. То тъгувало по своя верен приятел.
В нощта преди Коледа, когато от прозорчетата на къщите блещукали светлинки и всички се събирали със своите близки, Пуфи си пожелал да си намери приятел. И понеже на Коледа стават чудеса, желанието му се сбъднало.
На сутринта покрай него минали две момиченца със сурвачки в ръка, които отивали до свои роднини. Те видели кученцето и се приближили:
-Какво правиш тук?-попитали те.-Кой е твоят стопанин? Да не си се загубило?
-Аз нямам стопанин. Живея тук само в този кашон.
Дожаляло им на двете сестрички:
-Искаш ли да дойдеш с нас и да бъдеш наш домашен любимец?-попитали те.
Пуфи не можел да повярва, че му се случва това.
-Ама..., наистина ли...?-попитало то плахо.
Момиченцата не дочакали отговора. Те взели малкото животно, което треперело и не след дълго Пуфи бил вече изкъпан и нахранен. Вътре било топло и уютно. Но най-щастливо било кученцето от това, че имало дом и две прекрасни стопанки. Този ден Пуфи бил най-щастливото животно на света. Той имал всичко, за което някога е мечтал.
Йоана Караджова от VІ г клас
Кое е по-важно
Имало едно време едно момиченце на име Мими. То било любознателно и много обичало компютрите. Не желаело да чете книги.
Един ден, както Мими била в интернет, се появила една програма. Тя се пробвала да я махне, но нищо. На нея пишело нещо на друг език.
-Какво е това? Какво става с компютъра ми? - извикала тя.
В същия момент на него се появил портал. Мими пипнала мишката и хоп – попаднала в някакъв странен и чудноват свят. Това бил светът на приказките. Мими се озовала на нещо като кръстовище. Имало стрелки с различни надписи: приказки за животни, приказки за възрастни...и така нататък. Мими избрала приказки за принцеси. Тръгнала по пътеката, която показвала стрелката. Пред нея изскочило едно малко човече, което приличало на джудже:
-Здравей! Добре дошла при нас! Качвай се в каляската.
Мими с удоволствие видяла, че пред нея стои каляска, теглена от бели коне. Тръгнали с малкото човече. Минали покрай чудно красиви замъци, някои от тях посетили, даже ги поканили на бал. Малкото човече разказало на Мими такива интересни истории, запознало я с толкова прелестни принцеси, че тя била очарована от всичко това.
-Хареса ли ти нашият свят? - попитало човечето.
-Да, много! - отвърнала Мими.
-Сега ти ще се върнеш отново вкъщи, но когато пожелаеш винаги си добре дошла при нас!
Изведнъж тя се озовала в своя дом. Мими била отново пред любимия си компютър.
Но когато майка й влезнала в стаята й, момичето било наредило няколко книги на леглото си и ги разглеждало с любопитство. Мими искала да прочете всичките колкото се може по-скоро. Те станали нейни приятели.
Йоана Караджова – VІ г клас
Кой е по-красив
Имало едно време един лебед. Той бил много горделив и си мислел, че е най-красивото животно в гората. Хвалел се с красотата си на всички животни. Той ненавиждал една патица, която се мислила за голяма хубавица.
Тези две животни много си приличали и постоянно се карали кой е по-красив. Един ден те отново се срещнали:
-Аз съм по-красива. - казала патицата.
-Невъзможно е. Аз съм най-красивото животно.-отвърнал лебедът.
В този момент отнякъде се чуло плахо писукане. Животните се заслушали. Писукането се повторило. Този път било по-силно:
-Какво ли е това?-попитала патицата.
-Откъде да знам.-отвърнал лебедът.
Наблизо имало блато с мръсна и застояла вода.Оказало се, че писукането идва точно от там.
-Някой сигурно е в беда.-казала патицата.
Двете животни се запътили към блатото и какво да видят: едно малко птиченце се давило във водата. То пърхало безпомощно с крилца и писукало жално.
Лебедът се почудил, дали да влезе в това мръсно блато и да изцапа снежнобялата си перушина. В това време патицата се затичала с всичка сила, цамбурнала се в блатото и след малко птиченцето било спасено.
- Няма по-красив или по-грозен. Всички животни са хубави. По-важно е кой върши повече добрини.-казало фламингото, което било наблизо и чуло спора между двете животни.
Тези две животни много си приличали и постоянно се карали кой е по-красив. Един ден те отново се срещнали:
-Аз съм по-красива. - казала патицата.
-Невъзможно е. Аз съм най-красивото животно.-отвърнал лебедът.
В този момент отнякъде се чуло плахо писукане. Животните се заслушали. Писукането се повторило. Този път било по-силно:
-Какво ли е това?-попитала патицата.
-Откъде да знам.-отвърнал лебедът.
Наблизо имало блато с мръсна и застояла вода.Оказало се, че писукането идва точно от там.
-Някой сигурно е в беда.-казала патицата.
Двете животни се запътили към блатото и какво да видят: едно малко птиченце се давило във водата. То пърхало безпомощно с крилца и писукало жално.
Лебедът се почудил, дали да влезе в това мръсно блато и да изцапа снежнобялата си перушина. В това време патицата се затичала с всичка сила, цамбурнала се в блатото и след малко птиченцето било спасено.
- Няма по-красив или по-грозен. Всички животни са хубави. По-важно е кой върши повече добрини.-казало фламингото, което било наблизо и чуло спора между двете животни.
Йоана Караджова – VІ г клас
Човек е такъв, каквото е неговото сърце
Живяла някога една стара жена. Тя си нямала никого, освен един голям котарак.
Един вълшебен зимен ден, когато снежинките падали весело навън, огнището греело, а пламъчетата в него блещукали игриво, в дома на старата жена нахлул непознат мъж.
-Кой си ти? – попитала уплашено бабата.
Мъжът нищо не отговорил. Извадил пистолета си, който държал в джоба на панталона и извикал с треперещ глас:
-Горе ръцете! Парите или... – и не довършил думите си.
Последвало мълчание. Старата жена загубила ума и дума, но в следващия момент всичко се променило.
-Не мога, не бих извършил такова нещо. Не мога да направя зло на тази беззащитна жена. – в същия момент една сълза се отронила от окото му.
-Не плачи, момко. – казала бабата – Защо трябва да правиш зло? Кой те накара?
Жената му подала стол, казала му да се успокои и да и разкаже, какво се е случило. Тогава мъжът заплакал горчиво.
-Какво е станало? – отново попитала старицата.
-Извинявай, бабо! Имам жена и деца, но си нямаме дом. Живеем в една стара съборетина. Там е много студено, децата ми мръзнат и са гладни. Майка им ме изпрати да намеря нещо за ядене.
Тогава бабата отишла в другата стая. Донесла една питка и я подала на мъжа. Заръчала му да доведе семейството си, за да живеят заедно в бабината къща.
Така и станало. Те заживели весело и щастливо. Не след дълго мъжът си намерил работа, жена му шетала в къщата, а децата забавлявали добрата старица.
Така едно бедно семейство намерило своя мечтан дом, а старата жена не била самотна. Тя вече имала семейство и била много щастлива от това, че е извършила едно добро дело.
Йоана Караджова – VІ г клас
Необикновен ден
Един летен ден, както се разхождах, някой ме извика. Огледах се, нямаше никой. Но след малко пак се чу същия глас.
-Кой си ти? Защо ми викаш? Къде си? – попитах аз.
В този момент едно човече с перка на гърба пристигна при мен. То идваше от покрива на една къща.
-Аз съм Карлсон и живея на покрива. Не ме ли позна?
-О, да, сетих се.-отвърнах с изненада.
-Искаш ли да си направим една въздушна разходка?
Отговорих положително, хванах се здраво за Карлсон и след малко бяхме вече над къщите и сградите.
-Вие, хората сте много скучни, приличате на на шахматни фигури, които се местят напред-назад.
Замислих се и погледнах надолу: хората бяха умислени, бързаха, не обръщаха внимание на цветенцата в градинките, на току-що разлистилите се дръвчета, на топлото слънце. Те бързаха ли, бързаха.
Сепнах се. Някой ми говореше нещо. Това беше мама:
-Хайде, бързо, ще закъснееш за училище.
Но аз вече бях решила. Този ден нямаше да бързам. Щях да обърна внимание и да се порадвам на всички хубави неща, които ме заобикалят.
-Кой си ти? Защо ми викаш? Къде си? – попитах аз.
В този момент едно човече с перка на гърба пристигна при мен. То идваше от покрива на една къща.
-Аз съм Карлсон и живея на покрива. Не ме ли позна?
-О, да, сетих се.-отвърнах с изненада.
-Искаш ли да си направим една въздушна разходка?
Отговорих положително, хванах се здраво за Карлсон и след малко бяхме вече над къщите и сградите.
-Вие, хората сте много скучни, приличате на на шахматни фигури, които се местят напред-назад.
Замислих се и погледнах надолу: хората бяха умислени, бързаха, не обръщаха внимание на цветенцата в градинките, на току-що разлистилите се дръвчета, на топлото слънце. Те бързаха ли, бързаха.
Сепнах се. Някой ми говореше нещо. Това беше мама:
-Хайде, бързо, ще закъснееш за училище.
Но аз вече бях решила. Този ден нямаше да бързам. Щях да обърна внимание и да се порадвам на всички хубави неща, които ме заобикалят.
Йоана Караджова – VІ г клас
Обидата
Един необикновен ден аз бях много щастлива. Това бе моят рожден ден. Беше топло, птичките чуруликаха навън неповторимата си песен. Природата се бе събудила от зимния си сън. Аз се препичах на слънце и си мечтаех. Нямах търпение да дойде часът, когато ще се забавлявам с приятелите си.И ето, че гостите започнаха да пристигат с букети и подаръци. Всичко беше прекрасно, но за съжаление към края на вечерта една случка помрачи настроението ми.
Петя бе едно от най-наперените момичета от моя клас. Тя имаше голямо самочувствие. Петя се присмя на друго от класа – Валя. Тя беше от село и родителите й нямаха възможности. Петя я нарече селянка, каза й, че се е облякла толкова безвкусно, като от цирка. Очите на Валя се напълниха със сълзи, но тя нищо не каза.
Минаха години. Нашият клас имаше среща. Оказа се, че Валя бе постигнала много – тя беше вече една от най-уважаваните дами в града, изглеждаше перфектно. Като я видя, Петя се притесни. Ролите бяха сменени. Тя се опита да се извини за някогашната си постъпка. Валя й отговори, че не й се сърди, а вече й е простила, но никога няма да забрави лошите думи. Те бяха наранили сърцето й за цял живот.
Йоана Караджова – VІ г клас
Сбъдната мечта
Имало едно време един момък. Той бил най-умният в селото. Можел да чете, пише и смята. Работил като дърводелец. Правел толкова красиви мебели, че и даже най-богатият човек-царят не бил виждал такива. Момчето се казвало Николай. То мечтаело да прави вълшебства.
Един зимен ден, както си гледало през прозореца, как вали снегът, видяло една златна каляска. Тя спряла точно пред дома му.
-Здравей, момче!
-Здравейте, царю честити! С какво мога ви бъда полезен?
-Разбрах, че си най-добрият дърводелец и най-умното момче в моето царство. Искам да ми направиш най-удобната спалня,а за награда моят най-верен слуга ще те научи,как да правиш вълшебства.Съгласен ли си?-казал важно царят.
-Разбира се.-отговорил радостно момъкът.-Ще бъде готова още утре.
След тези думи царят си отишъл,а момъкът се захванал за работа.Работил един ден и една нощ.Направил най-удобната,но и най-красивата спалня на света.Тя била от чисто злато и сребро.
Царят дошъл да си я вземе.Той ахнал, когато я видял.Не бил предполагал,че едно момче може да направи такова нещо.
-Какво искаш за нея?
-Само да мога да правя вълшебства.
-Само това не може!Ето ти двеста гроша.
-Благодаря,но не беше нужно!-отговорил учтиво момъкът.
Царят се прибрал късно.Пожелал да спи на най-красивата спалня.Когато слугите му я приготвили,веднага си легнал.Заспал бързо.Започнал да сънува.Той видял всичко,което бил правил през деня.След това видял,как жена му мисли да го убие с помощта на слугите му.Но най-верният му слуга не искал да направи такова ужасно нещо и затова ударил жената по бузата, защото говорила много лоши неща за царя.
Стреснат,царят се събудил.Отишъл в стаята на жена си и що да види:същото, което бил сънувал.По лицето на царицата имало червени петна.Той изгонил всичките си слуги,които участвали в заговора,а жена си хвърлил в тъмницата.
На следващия ден царят извикал Николай. Попитал го,как е направил леглото.Детето обяснило,че е вложило цялото си старание, за да направи царската спалня.Тогава царят му разказал за случилото се през нощта и момчето ахнало от изненада,като разбрало, че леглото,което то било направило,е вълшебно.Очите на Николай се насълзили от радост.
-Аз имах такава мечта,да правя вълшебства и ето,че тя се сбъдна!-извикал той.
В този ден Николай бил най-щастливият момък на света.Когато човек иска нещо много силно,то може да се сбъдне.
И аз, като всички малки деца, мечтая да бъда голяма. Колко хубаво ще бъде да няма кой да ти казва направи това, не прави така…
И един ден неочаквано за мен моята мечта се сбъдна. Бях голяма, имах семейство и деца. Очакваше ме тежък работен ден. Трябваше да прегледам доста документи, да отида до съда. След обяд имах две важни срещи, свързани с моята работа.
Когато след края на работния ден се прибрах вкъщи, видях че няма нищо за вечеря. Хукнах да пазарувам. Прибрах се с пълна торба и се залових с приготвянето на вечерята. Но ето, че пристигна синът ми с тетрадка в ръка и ме помоли да му помогна по математика. Бях много уморена, но не можех да му откажа.
Най-после отдъхнах с облекчение. Но се оказа, че имам още задължения. Трябваше да изгладя костюма на дъщеря ми, защото на другия ден имаше представление.
Изведнъж нещо прозвъня в ушите ми. Беше алармата. Разбрах, че всичко е било сън. Не, не, вече не искам да бъда голяма!
Един зимен ден, както си гледало през прозореца, как вали снегът, видяло една златна каляска. Тя спряла точно пред дома му.
-Здравей, момче!
-Здравейте, царю честити! С какво мога ви бъда полезен?
-Разбрах, че си най-добрият дърводелец и най-умното момче в моето царство. Искам да ми направиш най-удобната спалня,а за награда моят най-верен слуга ще те научи,как да правиш вълшебства.Съгласен ли си?-казал важно царят.
-Разбира се.-отговорил радостно момъкът.-Ще бъде готова още утре.
След тези думи царят си отишъл,а момъкът се захванал за работа.Работил един ден и една нощ.Направил най-удобната,но и най-красивата спалня на света.Тя била от чисто злато и сребро.
Царят дошъл да си я вземе.Той ахнал, когато я видял.Не бил предполагал,че едно момче може да направи такова нещо.
-Какво искаш за нея?
-Само да мога да правя вълшебства.
-Само това не може!Ето ти двеста гроша.
-Благодаря,но не беше нужно!-отговорил учтиво момъкът.
Царят се прибрал късно.Пожелал да спи на най-красивата спалня.Когато слугите му я приготвили,веднага си легнал.Заспал бързо.Започнал да сънува.Той видял всичко,което бил правил през деня.След това видял,как жена му мисли да го убие с помощта на слугите му.Но най-верният му слуга не искал да направи такова ужасно нещо и затова ударил жената по бузата, защото говорила много лоши неща за царя.
Стреснат,царят се събудил.Отишъл в стаята на жена си и що да види:същото, което бил сънувал.По лицето на царицата имало червени петна.Той изгонил всичките си слуги,които участвали в заговора,а жена си хвърлил в тъмницата.
На следващия ден царят извикал Николай. Попитал го,как е направил леглото.Детето обяснило,че е вложило цялото си старание, за да направи царската спалня.Тогава царят му разказал за случилото се през нощта и момчето ахнало от изненада,като разбрало, че леглото,което то било направило,е вълшебно.Очите на Николай се насълзили от радост.
-Аз имах такава мечта,да правя вълшебства и ето,че тя се сбъдна!-извикал той.
В този ден Николай бил най-щастливият момък на света.Когато човек иска нещо много силно,то може да се сбъдне.
И аз, като всички малки деца, мечтая да бъда голяма. Колко хубаво ще бъде да няма кой да ти казва направи това, не прави така…
И един ден неочаквано за мен моята мечта се сбъдна. Бях голяма, имах семейство и деца. Очакваше ме тежък работен ден. Трябваше да прегледам доста документи, да отида до съда. След обяд имах две важни срещи, свързани с моята работа.
Когато след края на работния ден се прибрах вкъщи, видях че няма нищо за вечеря. Хукнах да пазарувам. Прибрах се с пълна торба и се залових с приготвянето на вечерята. Но ето, че пристигна синът ми с тетрадка в ръка и ме помоли да му помогна по математика. Бях много уморена, но не можех да му откажа.
Най-после отдъхнах с облекчение. Но се оказа, че имам още задължения. Трябваше да изгладя костюма на дъщеря ми, защото на другия ден имаше представление.
Изведнъж нещо прозвъня в ушите ми. Беше алармата. Разбрах, че всичко е било сън. Не, не, вече не искам да бъда голяма!
Йоана Караджова – VІ г клас
Хубава си, татковино
Какво е за нас родината? Тя е нашето малко кътче от Рая. Можем да я познаем не само с очите, но и със сърцето, защото когато сме в нашата татковина една искрица трепва в душата ни и ни кара да се чувстваме горди, че живеем в тази прекрасна страна.
Къде се намира моята татковина? Сега ще ви разкажа. Някъде там, през девет планини – в десета, през девет царства - в десето има една малка, но много красива страна – България. Там величествено се извисяват планините Рила, Пирин, Родопи и Балкана. Там блестящият бряг привлича сините води на Черно море. В това кътче земя се раждат най – златното жито, най – сладкото грозде и най – красивите рози.
По тези земи са живеели смели и безстрашни хора. Нашите прадеди са минали през много трудности и препятствия, но никога не са се предали, не са преклонили глава, а с чест са защитавали това прекрасно късче земя, наречено България. Ние се прекланяме пред тях и сме горди, че сме българи.
За мен България е най – красивата страна. Аз се възхищавам на нейната природа и на нейното славно минало. Обичам моята родина, защото тук са най – близките ми хора и моите приятели. Не бих я заменила за никоя друга.
Къде се намира моята татковина? Сега ще ви разкажа. Някъде там, през девет планини – в десета, през девет царства - в десето има една малка, но много красива страна – България. Там величествено се извисяват планините Рила, Пирин, Родопи и Балкана. Там блестящият бряг привлича сините води на Черно море. В това кътче земя се раждат най – златното жито, най – сладкото грозде и най – красивите рози.
По тези земи са живеели смели и безстрашни хора. Нашите прадеди са минали през много трудности и препятствия, но никога не са се предали, не са преклонили глава, а с чест са защитавали това прекрасно късче земя, наречено България. Ние се прекланяме пред тях и сме горди, че сме българи.
За мен България е най – красивата страна. Аз се възхищавам на нейната природа и на нейното славно минало. Обичам моята родина, защото тук са най – близките ми хора и моите приятели. Не бих я заменила за никоя друга.
Йоана Караджова – VІ г клас
5.10.09 г.
Захарният свят
Един ден Алис бе тръгнала за училище. Когато минаваше през сладкарницата до училище, тя се подхлъзна и падна в един шоколадов тунел, по който се спускаше все по – надолу. След миг се озова върху красива поляна осеяна с бели, сини и розови цветчета. Алис бе изненадана от красотата на мястото, на което беше попаднала. Тя стана и тръгна по карамелената пътечка, която видя. След малко стигна до малка къщичка, в която влезе. Там беше много тихо и тя викна:
- Извинете има ли някой?
От стаята чу тих глас:
- Влез, влез, коя си ти?
- Аз съм Алис. Може ли да ми кажете къде се намирам?
- Ти си в Захарландия.
- О, не! Но как ще се прибера? Още не съм ходила на училище. Родителите ми ще се притесняват за мен.
От лицето на момичето закапали кристални сълзички.
- Спокойно! Изчакай дъщеря ми тя може да ти помогне. – казала жената.
- Добре много ви благодаря.
- Няма защо. – отвърнала жената.
Когато дъщерята и горската фея се прибрала, Алис я попитала как може да се върне в дома си. Феята казала:
- Не далеч от тук, като тръгнеш по бисквитената пътечка все напред ще стигнеш до една голяма шоколадова къща. Ще влезеш вътре и ще избереш една от трите врати, които са пред теб. Ако влезеш в грешната врата ще отидеш на долната земя, ако влезеш във вярната врата ще си отидеш в своя дом. Ако отидеш в долната земя трябва да търсиш момче на име Цветко, той ще ти обесни.
- Добре много ви благодаря. Никога няма да ви забравя.
Алис тръгна по пътечката и когато влезе в къщата, пред нея се издигнали три врати. Тя влязла в едната и слязла на долната земя. Там намерила Цветко и му разказала всичко, той казал:
- Сега ще извикам баба ми Магийка. Тя ще ти даде крила, с които да отлетиш към дома си. Магийка дошла и направила магия, с която дала крила на Алис. Алис полетяла и се озовала пред сладкарницата до училище. Прибрала се вкъщи и разказала всичко. Дълго време Алис мечтала пак да отиде и да види приятелите си в Захарландия.
- Извинете има ли някой?
От стаята чу тих глас:
- Влез, влез, коя си ти?
- Аз съм Алис. Може ли да ми кажете къде се намирам?
- Ти си в Захарландия.
- О, не! Но как ще се прибера? Още не съм ходила на училище. Родителите ми ще се притесняват за мен.
От лицето на момичето закапали кристални сълзички.
- Спокойно! Изчакай дъщеря ми тя може да ти помогне. – казала жената.
- Добре много ви благодаря.
- Няма защо. – отвърнала жената.
Когато дъщерята и горската фея се прибрала, Алис я попитала как може да се върне в дома си. Феята казала:
- Не далеч от тук, като тръгнеш по бисквитената пътечка все напред ще стигнеш до една голяма шоколадова къща. Ще влезеш вътре и ще избереш една от трите врати, които са пред теб. Ако влезеш в грешната врата ще отидеш на долната земя, ако влезеш във вярната врата ще си отидеш в своя дом. Ако отидеш в долната земя трябва да търсиш момче на име Цветко, той ще ти обесни.
- Добре много ви благодаря. Никога няма да ви забравя.
Алис тръгна по пътечката и когато влезе в къщата, пред нея се издигнали три врати. Тя влязла в едната и слязла на долната земя. Там намерила Цветко и му разказала всичко, той казал:
- Сега ще извикам баба ми Магийка. Тя ще ти даде крила, с които да отлетиш към дома си. Магийка дошла и направила магия, с която дала крила на Алис. Алис полетяла и се озовала пред сладкарницата до училище. Прибрала се вкъщи и разказала всичко. Дълго време Алис мечтала пак да отиде и да види приятелите си в Захарландия.
Веселина Атанасова Халачева
6 г клас
Страната на приказните герои - приказка
Един ден, както се разхождах в парка, и изведнъж видях странна светлина в небето, която се спускаше в небето. След малко тя спря до едно дърво и аз изтичах до него. Неочаквано паднах в дупка и се спуснах надолу. Озовах се на странно място. Всичко беше толкова красиво. Имаше големи поляни осеяни с цветя. Всичко беше като една вълшебна приказка. Изневиделица се появи Пепеляшка и ме попита:
- Коя си ти? Какво правиш тук?
- Аз съм Веси. Както се разхождах из парка изведнъж дойдох тук.
- Сигурно не ме познаваш. Аз см Пепеляшка. Ти си в Геройландия.
- Да знам, чела съм за теб.
Казах и аз, но тя май нищо не разбра. Хвана ме за ръка и ми каза:
- Искаш ли да дойдеш в моя дворец? Днес там ще има бал и аз излязох да купя някои неща.
- С удоволствие- отвърнах аз и тръгнахме.
По пътя минахме през двореца на Снежанка и през къщичката на Седемте джуджета. След малко пред нас се изправи голям дворец, в който влязохме през странна врата, която се движеше. Имаше огромни зелени поляни обсипани с цветя и големи дървета. Имаше кладенец и фонтан, от който бликаше бистра вода и по него бяха кацнали птички, които пееха. Двете с Пепеляшка минахме по камениста пътечка и се озовахме вътре. Всички придворни се бяха разтичали на различни страни, защото приготвяха бала. Пепеляшка ми каза:
- Извинявай, за тази суматоха, но така е преди бал!
Искаш ли да отидем в залата за обед и да похапнем?
- Да, разбира се.
Когато седнахме на масата, една много учтива дама ни поднесе вкусни гозби. След като се нахранихме си поговорихме и стана време за грандиозния бал. Отвсякъде започнаха да идват различни приказни герои. На бала беше много забавно. Дойдоха всички принцеси и принцове. Когато балът свърши, поисках да си отида, но никой не можеше да ме заведе вкъщи. Пепеляшка каза:
- Сетих се. Ще кажа на Мери Попинз да ти даде на заем книгата си, за да можеш да отидеш с нея до поляната, на която се срещнахме. Там ти ще влезеш в дупката до дървото и ще си отидеш у вас. Съгласих се и извикахме Мери Попинз тя с удоволствие ми даде книгата си. Неочаквано някой ме грабна и ме сложи върху вълшебната книга. Това беше Аладин. Книгата полетя и аз се озовах до дървото. Прибрах се вкъщи и никога не забравих Геройландия.
- Коя си ти? Какво правиш тук?
- Аз съм Веси. Както се разхождах из парка изведнъж дойдох тук.
- Сигурно не ме познаваш. Аз см Пепеляшка. Ти си в Геройландия.
- Да знам, чела съм за теб.
Казах и аз, но тя май нищо не разбра. Хвана ме за ръка и ми каза:
- Искаш ли да дойдеш в моя дворец? Днес там ще има бал и аз излязох да купя някои неща.
- С удоволствие- отвърнах аз и тръгнахме.
По пътя минахме през двореца на Снежанка и през къщичката на Седемте джуджета. След малко пред нас се изправи голям дворец, в който влязохме през странна врата, която се движеше. Имаше огромни зелени поляни обсипани с цветя и големи дървета. Имаше кладенец и фонтан, от който бликаше бистра вода и по него бяха кацнали птички, които пееха. Двете с Пепеляшка минахме по камениста пътечка и се озовахме вътре. Всички придворни се бяха разтичали на различни страни, защото приготвяха бала. Пепеляшка ми каза:
- Извинявай, за тази суматоха, но така е преди бал!
Искаш ли да отидем в залата за обед и да похапнем?
- Да, разбира се.
Когато седнахме на масата, една много учтива дама ни поднесе вкусни гозби. След като се нахранихме си поговорихме и стана време за грандиозния бал. Отвсякъде започнаха да идват различни приказни герои. На бала беше много забавно. Дойдоха всички принцеси и принцове. Когато балът свърши, поисках да си отида, но никой не можеше да ме заведе вкъщи. Пепеляшка каза:
- Сетих се. Ще кажа на Мери Попинз да ти даде на заем книгата си, за да можеш да отидеш с нея до поляната, на която се срещнахме. Там ти ще влезеш в дупката до дървото и ще си отидеш у вас. Съгласих се и извикахме Мери Попинз тя с удоволствие ми даде книгата си. Неочаквано някой ме грабна и ме сложи върху вълшебната книга. Това беше Аладин. Книгата полетя и аз се озовах до дървото. Прибрах се вкъщи и никога не забравих Геройландия.
Веселина Халачева - VI г клас
Аз творя
С вълнение и трепет участваме в различни конкурси: "Творци на бъдещето", "Вълшебствата на зимата", "Не бъди безразличен", "Орфей - моята мечта". Публикуваме творбите си в рубриката "Млада муза" на вестник "Труд".
Любовта съществува откакто свят светува. Много поети и писатели в миналото са творели слова за любовта, на които хората са се възхищавали. С тях те са плачели или са се радвали, защото любовта има много изменения.
Много певци са пеели за нея. Най - популярният от тях е Орфей. Със своята музика той пленява любимата си - Евредика. Тяхната любов е необяснимо голяма. Заради нея Орфей слиза в подземното царство.
Толкова силни са чуствата му, когато пее за любавта, че дори дивите зверове са спирали кротко и са го слушали, какт разказва легендата.
И в наши дни любовта е таз, вдъхновява писатели, поети, художници и певци. Тя има голяма сила. Любовта може да промени дори един звяр в добър и обичан човек, както се случва в една добре позната приказка – „Красавицата и звяра”.
Любовта е неописуемо чувство. Тя ни пренася в друг по-хубав свят. Ако любимият човек е близо до теб, ти си щастлив и всичко около теб изглежда прекрасно. Изпитваш странно чувство, което те кара да се усмихваш и да си самоуверен.
Животът без любимия човек е нищожен, тъжен и мрачен. Тогава ти не изпитваш нищо друго, освен болка. Искаш да си го върнеш, но не успяваш. Така се е случило и с Орфей. В тези мигове той пее само тъжни песни.
Любов, любов – тя винаги ще ни съпътства за лошо или за добро. Всеки иска да бъде обичан. Но не трябва да забравяме, че за да искаш, трябва първо да дадеш. Раздавайте любовта си на хората, за да бъдете дарявани с любов.
Орфей – вестителят на любовта
/есе/
Любовта съществува откакто свят светува. Много поети и писатели в миналото са творели слова за любовта, на които хората са се възхищавали. С тях те са плачели или са се радвали, защото любовта има много изменения.
Много певци са пеели за нея. Най - популярният от тях е Орфей. Със своята музика той пленява любимата си - Евредика. Тяхната любов е необяснимо голяма. Заради нея Орфей слиза в подземното царство.
Толкова силни са чуствата му, когато пее за любавта, че дори дивите зверове са спирали кротко и са го слушали, какт разказва легендата.
И в наши дни любовта е таз, вдъхновява писатели, поети, художници и певци. Тя има голяма сила. Любовта може да промени дори един звяр в добър и обичан човек, както се случва в една добре позната приказка – „Красавицата и звяра”.
Любовта е неописуемо чувство. Тя ни пренася в друг по-хубав свят. Ако любимият човек е близо до теб, ти си щастлив и всичко около теб изглежда прекрасно. Изпитваш странно чувство, което те кара да се усмихваш и да си самоуверен.
Животът без любимия човек е нищожен, тъжен и мрачен. Тогава ти не изпитваш нищо друго, освен болка. Искаш да си го върнеш, но не успяваш. Така се е случило и с Орфей. В тези мигове той пее само тъжни песни.
Любов, любов – тя винаги ще ни съпътства за лошо или за добро. Всеки иска да бъде обичан. Но не трябва да забравяме, че за да искаш, трябва първо да дадеш. Раздавайте любовта си на хората, за да бъдете дарявани с любов.
Йоана Караджова
6 клас
Абонамент за:
Публикации (Atom)