Обидата

Един необикновен ден аз бях много щастлива. Това бе моят рожден ден. Беше топло, птичките чуруликаха навън неповторимата си песен. Природата се бе събудила от зимния си сън. Аз се препичах на слънце и си мечтаех. Нямах търпение да дойде часът, когато ще се забавлявам с приятелите си.
И ето, че гостите започнаха да пристигат с букети и подаръци. Всичко беше прекрасно, но за съжаление към края на вечерта една случка помрачи настроението ми.
Петя бе едно от най-наперените момичета от моя клас. Тя имаше голямо самочувствие. Петя се присмя на друго от класа – Валя. Тя беше от село и родителите й нямаха възможности. Петя я нарече селянка, каза й, че се е облякла толкова безвкусно, като от цирка. Очите на Валя се напълниха със сълзи, но тя нищо не каза.
Минаха години. Нашият клас имаше среща. Оказа се, че Валя бе постигнала много – тя беше вече една от най-уважаваните дами в града, изглеждаше перфектно. Като я видя, Петя се притесни. Ролите бяха сменени. Тя се опита да се извини за някогашната си постъпка. Валя й отговори, че не й се сърди, а вече й е простила, но никога няма да забрави лошите думи. Те бяха наранили сърцето й за цял живот.

Йоана Караджова – VІ г клас