Необикновен ден

Един летен ден, както се разхождах, някой ме извика. Огледах се, нямаше никой. Но след малко пак се чу същия глас.
-Кой си ти? Защо ми викаш? Къде си? – попитах аз.
В този момент едно човече с перка на гърба пристигна при мен. То идваше от покрива на една къща.
-Аз съм Карлсон и живея на покрива. Не ме ли позна?
-О, да, сетих се.-отвърнах с изненада.
-Искаш ли да си направим една въздушна разходка?
Отговорих положително, хванах се здраво за Карлсон и след малко бяхме вече над къщите и сградите.
-Вие, хората сте много скучни, приличате на на шахматни фигури, които се местят напред-назад.
Замислих се и погледнах надолу: хората бяха умислени, бързаха, не обръщаха внимание на цветенцата в градинките, на току-що разлистилите се дръвчета, на топлото слънце. Те бързаха ли, бързаха.
Сепнах се. Някой ми говореше нещо. Това беше мама:
-Хайде, бързо, ще закъснееш за училище.
Но аз вече бях решила. Този ден нямаше да бързам. Щях да обърна внимание и да се порадвам на всички хубави неща, които ме заобикалят.

Йоана Караджова – VІ г клас