Един зимен ден, както си гледало през прозореца, как вали снегът, видяло една златна каляска. Тя спряла точно пред дома му.
-Здравей, момче!
-Здравейте, царю честити! С какво мога ви бъда полезен?
-Разбрах, че си най-добрият дърводелец и най-умното момче в моето царство. Искам да ми направиш най-удобната спалня,а за награда моят най-верен слуга ще те научи,как да правиш вълшебства.Съгласен ли си?-казал важно царят.
-Разбира се.-отговорил радостно момъкът.-Ще бъде готова още утре.
След тези думи царят си отишъл,а момъкът се захванал за работа.Работил един ден и една нощ.Направил най-удобната,но и най-красивата спалня на света.Тя била от чисто злато и сребро.
Царят дошъл да си я вземе.Той ахнал, когато я видял.Не бил предполагал,че едно момче може да направи такова нещо.
-Какво искаш за нея?
-Само да мога да правя вълшебства.
-Само това не може!Ето ти двеста гроша.
-Благодаря,но не беше нужно!-отговорил учтиво момъкът.
Царят се прибрал късно.Пожелал да спи на най-красивата спалня.Когато слугите му я приготвили,веднага си легнал.Заспал бързо.Започнал да сънува.Той видял всичко,което бил правил през деня.След това видял,как жена му мисли да го убие с помощта на слугите му.Но най-верният му слуга не искал да направи такова ужасно нещо и затова ударил жената по бузата, защото говорила много лоши неща за царя.
Стреснат,царят се събудил.Отишъл в стаята на жена си и що да види:същото, което бил сънувал.По лицето на царицата имало червени петна.Той изгонил всичките си слуги,които участвали в заговора,а жена си хвърлил в тъмницата.
На следващия ден царят извикал Николай. Попитал го,как е направил леглото.Детето обяснило,че е вложило цялото си старание, за да направи царската спалня.Тогава царят му разказал за случилото се през нощта и момчето ахнало от изненада,като разбрало, че леглото,което то било направило,е вълшебно.Очите на Николай се насълзили от радост.
-Аз имах такава мечта,да правя вълшебства и ето,че тя се сбъдна!-извикал той.
В този ден Николай бил най-щастливият момък на света.Когато човек иска нещо много силно,то може да се сбъдне.
И аз, като всички малки деца, мечтая да бъда голяма. Колко хубаво ще бъде да няма кой да ти казва направи това, не прави така…
И един ден неочаквано за мен моята мечта се сбъдна. Бях голяма, имах семейство и деца. Очакваше ме тежък работен ден. Трябваше да прегледам доста документи, да отида до съда. След обяд имах две важни срещи, свързани с моята работа.
Когато след края на работния ден се прибрах вкъщи, видях че няма нищо за вечеря. Хукнах да пазарувам. Прибрах се с пълна торба и се залових с приготвянето на вечерята. Но ето, че пристигна синът ми с тетрадка в ръка и ме помоли да му помогна по математика. Бях много уморена, но не можех да му откажа.
Най-после отдъхнах с облекчение. Но се оказа, че имам още задължения. Трябваше да изгладя костюма на дъщеря ми, защото на другия ден имаше представление.
Изведнъж нещо прозвъня в ушите ми. Беше алармата. Разбрах, че всичко е било сън. Не, не, вече не искам да бъда голяма!
Йоана Караджова – VІ г клас
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, пишете коментарите на кирилица