В деня на тръгването на Лити, Пуфи било най-нещастното животно на земята. То знаело, че няма да види приятеля си цели шест месеца.
-Защо се случи така?! Защо трябва да се разделим?-промърморило кученцето през сълзи.
-Догодина ще се видим, приятелю мой. Не ме забравяй! Много ще ми липсваш! Довиждане!-викал Лити.
Отлетели щъркелите. Кученцето останало само. То тъгувало по своя верен приятел.
В нощта преди Коледа, когато от прозорчетата на къщите блещукали светлинки и всички се събирали със своите близки, Пуфи си пожелал да си намери приятел. И понеже на Коледа стават чудеса, желанието му се сбъднало.
На сутринта покрай него минали две момиченца със сурвачки в ръка, които отивали до свои роднини. Те видели кученцето и се приближили:
-Какво правиш тук?-попитали те.-Кой е твоят стопанин? Да не си се загубило?
-Аз нямам стопанин. Живея тук само в този кашон.
Дожаляло им на двете сестрички:
-Искаш ли да дойдеш с нас и да бъдеш наш домашен любимец?-попитали те.
Пуфи не можел да повярва, че му се случва това.
-Ама..., наистина ли...?-попитало то плахо.
Момиченцата не дочакали отговора. Те взели малкото животно, което треперело и не след дълго Пуфи бил вече изкъпан и нахранен. Вътре било топло и уютно. Но най-щастливо било кученцето от това, че имало дом и две прекрасни стопанки. Този ден Пуфи бил най-щастливото животно на света. Той имал всичко, за което някога е мечтал.
Йоана Караджова от VІ г клас
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, пишете коментарите на кирилица