Зимно чудо

Един мразовит ден, когато всички били на топло, кученцето Пуфи нямало къде да отиде. То било малко и не можело да си направи къщичка, затова живеело в един хартиен кашон накрая на селото. Неговите родители били починали. Пуфи било сираче. Не познавало никого освен, освен щъркелът Лити. Те били приятел, но за жалост през есента щъркелите отлитат към топлите страни.
В деня на тръгването на Лити, Пуфи било най-нещастното животно на земята. То знаело, че няма да види приятеля си цели шест месеца.
-Защо се случи така?! Защо трябва да се разделим? – промърморило кученцето през сълзи.
-Догодина ще се видим, приятелю мой. Не ме забравяй! Много ще ми липсваш! Довиждане! – викал Лити.
Отлетели щъркелите. Кученцето останало само. То тъгувало по своя верен приятел.
В нощта преди Коледа, когато от прозорчетата на къщичките блещукали светлинки и всички се събирали със своите близки, Пуфи си пожелал да си намери приятел. И понеже на Коледа стават чудеса, желанието му се сбъднало.
На сутринта покрай него минали две момиченца със сурвачки в ръка, които отивали до свои роднини. Те видели кученцето и се приближили:
-Какво правиш тук? – попитали те. – Кой е твоят стопанин? Да не си се загубило?
-Аз нямам стопанин. Живея тук само в този кашон.
Дожаляло им на двете сестрички:
-Искаш ли да дойдеш с нас и да бъдеш наш любимец? – попитали те.
Пуфи не можел да повярва, че му се случва това.
-Ама…, наистина ли? – попитало то плахо.
Момиченцата не дочакали отговора. Те взели малкото животно, което треперело и не след дълго Пуфи бил вече изкъпан и нахранен. Вътре било топло и уютно. Но най-щастливо било кученцето от това, че имало дом и две прекрасни стопанки. Този ден Пуфи бил най-щастливото животно на света. Той имал всичко, за което някога е мечтал.



На Йоана Караджова
Спечелило първа награда в конкурса на сп. "Пчелица"